Линкольн Чайлд - Аленият бряг

Други мисли нахлуха в главата му. Констънс беше изчезнала. Не си беше лягала вероятно преди известно време бе излязла от странноприемницата, сигурно след резкия край на техния разговор. Потърка челото си.

Къде са отишли? – беше попитала тя. – Какво се е случило с тях? Единственото място на юг от олтара, който откри в тресавищата, е Олдъм.

Там бе отишла – Пендъргаст беше сигурен. В Олдъм отдавна изоставения град, който я беше обсебил по причини, които той не можеше да разбере. Преди по-малко от два часа бе заявила, че сърцевината на тайната остава неразкрита. Докато обмисляше това, Пендъргаст бе буквално пронизан от прозрението, че с твърде лека ръка бе отхвърлил нейните притеснения, че интуицията й беше подсказала нещо, което неговият хладнокръвен анализ е пропуснал.

Убиецът беше бос по време на буря, заради която температурата спадна на 3-4 градуса. Това го разстрои повече от всичко друго, защото показваше, че в този случай има нещо, което напълно е пропуснал. Нещо фундаментално, точно както настояваше Констънс. Въпреки това, докато обмисляше загадката с отпечатъците на боси крака, не успя да стигне дори до искрица от някакво обяснение.

С парещо чувство на раздразнение той пое в бурята, като следваше бързо изчезващите от пясъка следи.

Когато Гавин тръгна надолу по главната улица, къщата вече гореше ярко. Не е възможно това да се случва. Сега на светлината от пожара виждаше труповете по улицата. Хора, които познаваше приятели и съседи. Вратата на друга къща зееше отворена… и той изпита ужасното усещане, че вътре лежи нечий друг труп.

Този… демон вилня няколко минути из града и сякаш изчезна, оставяйки след себе си пълен хаос. Как е възможно да се случи нещо подобно?

Чу началника да се свързва с полицейското управление в Лоурънс и да иска изпращането на специални полицейски части. Гласът му звучеше доста истерично.

— Тук беснее някакъв маниак, има много жертви. От мястото, където съм застанал, виждам най-малко два трупа… Да, госпожо, точно така… Казах два трупа… Освен това една къща гори… Пратете всичко, чухте ли – всичко, с което разполагате. Всичко, което се полага за 10-33 [41] Полицейски код в САЩ, равнозначен на „опасност, внимание“. – Б.пр. .

Гавин се опитваше да осъзнае ставащото. Трябваше да помисли. Мисли! Това беше невероятно, ужас отвъд разума…

— Гавин!

Той се обърна. Началникът се беше вторачил в него, лицето му бе зачервено и потно въпреки студа.

— Ще мине цял час, докато в Лоурънс успеят да вдигнат хеликоптери във въздуха. Спецчастите ще дойдат с коли… Следваш ли мисълта ми?

— Да, шефе.

—Трябва да се разделим. Ще взема патрулката и ще ги чакам на моста, за да ги въведа в града. Искам да се спуснеш по главната улица и да претърсиш къщите. Като започнеш от онази с отворената врата.

— Без подкрепления?

— За бога, убиеца го няма! Местните пожарни и линейки ще са тук след десет минути, спецчастите след двайсет, а хеликоптерите след час. Ще имаш достатъчно подкрепления. Просто ще разузнаеш, ще окажеш първа помощ на ранените и ще подсигуриш местопрестъплението.

Гавин нямаше сили да спори. Началникът, този страхлив кучи син, щеше да чака на моста заключен в патрулката, където щеше да е в безопасност, а искаше от него да се изложи на риск, като влиза сам и на сляпо в тези къщи.

Докато отваряше уста, за да възрази, му дойде друга мисъл: да се разделят може и да не е толкова лошо. Хрумна му, че има да свърши нещо много по-важно, отколкото да брои трупове, но за да го направи, трябва да се отърве от началника.

— Добре, шефе, ще се заема с това.

— Добро момче. – Началникът се обърна и закрачи обратно към участъка, докато Гавин тръгна по главната улица, уж за да изпълни нареждането му. Чу сирената на пожарната, която призоваваше доброволците. Щяха да са тук след броени минути… ако останеше тук, никога няма да има възможност да се опита да разбере какво се е случило и да оправи нещата.

Погледна през рамо и видя, че началникът е влязъл в участъка. Обърна се, сниши се между две къщи и потъна в прикритието на мрака. Извади фенерчето си от халката на колана и започна да тича.

Олдъм беше на около осем километра оттук. Каза си, че това е малко повече от разстоянието, което пробягваше сутрин. Като се изключи това, че трябва да пресече тежък участък от тресавището и плитчините на остров Крау – слава богу, сега беше отлив щеше да стигне за нула време.