Линкольн Чайлд - Аленият бряг

— Трябва да извините моята помощница каза Пендъргаст. – Тя има твърде заядливо чувство за хумор.

Констънс приглади роклята си със суров жест.

Пендъргаст спря поршето – беше му свалил гюрука като поздрав към късното предобедно слънце – на място за паркиране на главната улица.

— Автомобилите са новост за мен – отбеляза Констънс, когато слезе, – но дори аз мога да кажа, че си спрял неправилно. Отново си застъпил линията.

В отговор Пендъргаст само се усмихна.

— Да вървим да пазаруваме.

— Шегуваш ли се?

— Констънс, първото нещо, което трябва да научиш, когато работиш по случай заедно с мен, е да не поставяш под въпрос всяка дреболия. Ето… виждам няколко хубави хавайски ризи на витрината на онзи магазин и дори са в промоция!

Тя го последва в магазина и се престори, че разглежда изложените на рафтовете бели тениски, докато той оглеждаше хавайските ризи и избра няколко от тях, очевидно напълно произволно. Чу го да разговаря с продавачката, питайки я дали някога са имали проблем с кражби от магазина и дали охранителната камера, която ясно се виждаше през витрината, е наистина нужна. Констънс се намръщи, когато чу как продавачката маркира покупките му. Предположи, че той опипва пулса на града, но й се стори толкова наслуки и нецеленасочено, особено като се има предвид фактът, че имаше други належащи неща, които трябваше да бъдат проучени. Например списъкът с имената на фаровите пазачи, който я очакваше в Историческото дружество. Както и датирането на фалангата с въглерод-14.

Скоро се озоваха отново на улицата, но този път Пендъргаст носеше пазарска торбичка. Неочаквано взе да се разтакава пред вратата, за да погледне часовника си.

— И колко метра от това свидетелство за лош вкус купи? – попита Констънс, гледайки към торбичката.

— Не обърнах внимание. Нека се забавим тук за малко.

Констънс го изгледа. Може би въображението й въртеше номера, но на лицето му сякаш беше изписано очакване.

Тогава видя как по главната улица се спуска двуцветната патрулка.

Пендъргаст отново си погледна часовника.

— Жителите на Нова Англия са толкова прекрасно точни.

Колата намали и спря до бордюра. От нея слезе полицай – началникът, когото бяха видели вчера. Констънс не беше голям познавач на мъжките типажи през XX век, но този тук приличаше на попрецъфтяла футболна звезда от 50-те години: подстриган късо по военному, дебел врат, квадратна челюст, побита на върха на огромно, тромаво тяло. След като повдигна дрънчащия си служебен колан, мъжът извади дебел кочан глоби и започна да попълва отрязъка.

Пендъргаст се приближи.

— Мога ли да попитам какъв е проблемът?

— Бавно загряваш?

— Какво искате да кажете?

Отново сте застъпили линията. Значи едната глоба не е била достатъчна.

Пендъргаст извади предишния отрязък от джоба си.

— Това ли имате предвид?

— Точно така.

Пендъргаст я скъса точно по средата и я прибра в джоба си.

Началникът се намръщи.

— Много мило.

Констънс трепна от тежкия южнобостънски акцент на ченгето. Дали в английския има по-стържещ от него? Пендъргаст беше въплъщение на предизвикателството и сега тя започна да разбира онова изражение на очакване. Това можеше да се окаже забавно. Щом му дойде времето, той щеше да извади значката си от ФБР и да постави това неприятно ченге на място.

Мъжът свърши с писането и пъхна отрязъка под чистачката на предното стъкло.

— Готово – ухили се той. – Още една за късане.

— Не ми обръщайте внимание, ако го направя.

Пендъргаст я издърпа, скъса я наполовина, пъхна я в джоба си и лекичко го потупа с ръка.

— Може да ги късате колкото искате, но това няма да ги накара да изчезнат. – Началникът се наведе към него. – Позволете да ви дам малък безплатен съвет. На нас не ни харесва някакво тъпо частно ченге да идва в града ни и да се бърка в нашето разследване. Така че внимавайте в картинката.

— Да, наистина работя като частно ченге – каза Пендъргаст, – не ми харесва прилагателното „тъпо“.

— Приемете искрените ми извинения, че използвах „тъпо“.

— Било е откраднато вино за няколкостотин хиляди долара каза надуто Пендъргаст. Във всяко отношение това е голям обир. И след като полицията или не иска, или не е способна да отбележи някакъв напредък в разследването, бях повикан аз.

Началникът отново се намръщи. Въпреки есенната температура по мазното му чело се появиха капки пот.

— Добре. Знаете ли какво? Ако прекрачите дори със стъпка, дори само с пръст границата, ще ви изритам толкова бързо от града, че свят ще ви се завие. Ясно ли е?