Линкольн Чайлд - Аленият бряг

— Сега, на второ четене, смятам да се заема с малкия ви проблем.

— Наистина? – Лейк се обърна и по лицето му се разля усмивка. – Прекрасно! Както вече казах, готов съм да платя какъвто хонорар…

— Хонорарът ми е много прост. Бутилка „Шато От-Бракиланж“.

Лейк се поколеба.

— Аз си мислех повече за парично възнаграждение.

— Бутилката ще бъде моят хонорар.

— Да разбия касата… – гласът му заглъхна и настъпи продължително мълчание. Накрая Лейк се усмихна и кимна.

— Добре де, защо не. Вие очевидно не се нуждаете от готови пари. Радвам се, че си осигурих вашата помощ. Дори ще може да си изберете бутилката от касата! – Поруменял от собствената си щедрост, Лейк повторно протегна ръка.

Пендъргаст я стисна.

— Господин Лейк, моля оставете на Проктър адрес и телефон за контакти. Утре ще дойда у вас в Ексмут.

— Ще ви очаквам с нетърпение. Нищо не съм пипал в мазето оставих го така, както е. Разбира се, полицията влиза в него, но не направиха нищо повече от това да щракнат няколко снимки с мобилен телефон, което направо не е за вярване.

— Ако се върнат, ще е от полза да намерите някакво извинение да не ги пускате да влязат.

— Да се върнат? Едва ли.

Миг след това мъжът си тръгна, следван от Проктър. Констънс се обърна към Пендъргаст. Той отвърна на погледа й с развеселени, ясни очи.

Мога ли да попитам какви ги вършиш?

— Поемам частен случай.

— Откраднато вино?

— Скъпа Констънс, през последните няколко месеца Ню Йорк Сити беше потискащо пощаден от серийни убийства. И аз, както се казва, съм на сухо. Това е превъзходна възможност за кратка ваканция – седмина или две извън сезона в очарователен крайбрежен град със случай-бонбон като този да ти запълва времето. Да не говорим за приятния клиент.

— Може би шумен самохвалко би била по-точна характеристика.

— Ти ме надминаваш по мизантропия. Що се отнася до мен, след случилото се напоследък освежаващият есенен въздух край морето ще ми дойде добре.

Тя го погледна скрито. Беше прав – след изпитанието, което беше преживял през лятото, разсейването щеше да му дойде добре.

— Добре, но бутилка вино вместо хонорар? Скоро ще започнеш да предлагаш услугите си срещу някой „Биг Мак“.

— Едва ли. Виното е причината, единствената причина да поема случая. През деветнайсети век „Шато От-Бракиланж“ са произвеждали най-добрите вина във Франция. Техният авторски кларет идва от едно-единствено лозе от около два акра, засадено с каберне совиньон, каберне фран и мерло. Било разположено на хълм близо до Фронзак. За съжаление през Първата световна война за него се водят яростни сражения, затова подгизва от иприт и е завинаги отровено, а замъкът сравнен със земята. Знае се, че от реколтите на това шато са останали две дузини бутилки. Обаче нито една от най-добрата реколта през 1904 г. Смяташе се, че е изчерпана. Фактът, че този човек има цяла каса от него, е нещо изключително. Видя колко неохотно се раздели дори само с една бутилка.

Констънс сви рамене.

— Надявам се, че ще се насладиш на ваканцията си.

— Не се съмнявам, че ще бъде приятна и за двама ни.

— Двама ни? Искаш да дойда с теб? – Тя почувства как бузите и пламнаха.

— Точно така. Мисля, че си готова за ваканция далеч от познатата обстановка. Всъщност настоявам. Ти имаш не по-малка нужда от ваканция от мен. Освен това, предполагам, ще се зарадваш на възможността да оставим писмата от управата на ботаническата градина зад нас, нали?

Веднага щом Пендъргаст зави с ретро купето „Порше“ по моста „Метакомет“ – гниеща купчина ръждясали подпори, прехвърлящи широко соленоводно тресавище, Констънс Грийн подуши морския въздух. Минаваше средата на октомври и слънцето хвърляше коси отблясъци във водата, докато те се носеха край брега. От другата страна на тресавището пътят се гмуркаше в борова гора, после отново изскачаше на открито. Там отпред, където мочурището се срещаше с океана, се издигаше градчето Ексмут, Масачузетс. На Констънс и се видя такова, каквито винаги си беше представяла градчетата в Нова Англия: грозд от покрити с дървени керемиди къщи покрай главната улица, няколко църковни шпила, тухлен градски съвет. Когато намалиха и поеха по главната улица, започна с интерес да оглежда наоколо.

Градчето имаше леко запуснат вид, което само засилваше неговата привлекателност: крайбрежно селище, къщи с дъсчени обшивки, прелитащи над главите чайки, неравни тухлени тротоари и местни магазинчета. Минаха край бензиностанция, фасадите на няколко стари магазина със стъклени витрини, закусвалня, погребално бюро, кино, превърнато в книжарница, голяма капитанска къща от XVIII век, включително с вдовишката веранда отгоре [5] Нещо като наблюдателница на най-високата част на къщата, откъдето жените са се взирали в морето, за да зърнат връщащия се кораб. – Б.пр. . Табелката пред нея я идентифицираше като Ексмутското историческо дружество и музей.