Линкольн Чайлд - Обсидиановата стая

Мъжът рязко замълча и се вторачи в него.

— Трябва да излетя веднага – продължи Проктър с равен глас.

— А аз ви казах, че не мога да имам втори пилот до утре сутринта.

Проктър отново се зае да преценява своите възможности. Обикновено насилието беше първият му избор. При тези обстоятелства обаче не беше добър изход: имаше прекадено много неизвестни, твърде много охрана вътре и около района на летището. Освен това, ако искаше да успее, се нуждаеше от доброволно сътрудничество.

— Каква би била нормалната цена за пътуване с гълфстрийма до Омаха и обратно?

Мъжът отново се зае със сметачната машинка.

— Три хиляди и осемстотин на час.

— Така. Предполагам, че за около три часа полет в едната посока, говорим за цена около двайсет и пет хиляди долара, нали?

— Струва ми се, че е толкова… – започна мъжът, но замълча, когато Проктър бръкна в чантата и извади няколко пачки стодоларови банкноти.

— Това са трийсет хиляди. Да тръгваме.

Мъжът се вторачи в спретнатите пачки.

— Току-що ви казах, че…

— Вие нали сте лицензиран пилот? – попита Проктър и посочи с брадичка друга рамка на стената.

— Да, но…

Без да каже нещо, Проктър бръкна отново в чантата и извади още пет хиляди долара, които добави към купчинката. Погрижи се да остави чантата отворена, където лежаха още много пачки стодоларови банкноти – общо почти половин милион долара — заедно с два пистолета „Глок 22“.

Мъжът местеше очи от парите на масата към чантата и обратно. Накрая вдигна телефонната слушалка и набра номер.

— Рей? Имаме спешен чартър. Да, веднага. Омаха. Не, само в едната посока. Аз ще ти бъда втори пилот. Връщай се веднага. – Той се заслуша в гласа от другата страна на линията за около минута. – Мамка му, кажи й да чака до утре!

По време на разговора Проктър отново се беше възползвал от възможността да провери полета на Диоген във „Флайт Ауеър“. За своя изненада и уплаха видя, че само минути преди това самолетът се беше отклонил от заявения си маршрут и в момента летеше по курс нула четири нула. Хвърли поглед на страничния прозорец с полетната информация и видя, че местоназначението му вече не е КОМА, a CYQX. Потърси значението на този код и откри, че става дума за Международното летище „Гендър“ в Нюфаундленд.

Значи Диоген не само се беше погрижил да наеме чартър от друго летище за бягството си от „Титърбъро“, а изглежда по време на полета е отправил искане до Федералната авиационна администрация за нов летателен план и е отклонил самолета от Омаха в „Гендър“. За да се подсигури срещу преследване.

Докато Проктър гледаше в лаптопа си, Боумън проведе няколко телефонни разговора.

— Добре – каза най-накрая и се зае да събира пачките. – Пилотът ми идва насам и в момента зареждаме машината. Ще депозирам план на полета в Службата за планиране на полети и информация за времето и можем веднага да…

— Има промяна в местоназначението – прекъсна го Проктър. – Вече не е Омаха, а „Гендър“ в Нюфаундленд.

— Нюфаундленд? – Боумън се смръщи. – Минутка, вече става дума за международен полет и…

— Няма значение. Разстоянието е по-малко и ще платя колкото е нужно. – Проктър извади още пет хиляди от чантата, размаха ги за миг, после ги прибра отново. – Направете каквото трябва и да се махаме от тук, мамка му!

Тази неочаквана ругатня, поднесена от Проктър с обичайния му равен тон, изглежда оказа нужното въздействие. Боумън издиша, после кимна бавно.

— Дайте ми минутка за нужната подготовка – каза той със странен тон, който звучеше едновременно весело и обезкуражено. – След десет минути ще сме прибрали колесниците.

Полетният план от „Титърбъро“ до „Гендър“ покриваше хиляда и сто мили полет без прекъсване над нос Ан, Масачузетс, Нова Скотия и Нюфаундленд. Полетът се очакваше да продължи час и петдесет и една минути, включително времето за рулиране, излитане и намаляването на скоростта при спускане за кацане. Едва час и трийсет минути след началото на полета Проктър успя да говори с контролната кула на летище „Гендър“.

Той се бе уверил, че „Гендър“ наистина е крайната цел на Диоген. Нямаше повече отклонения и сега самолетът му наближаваше местоназначението си. Макар Диоген първоначално да беше взел преднина заради лъжливия си ход към Омаха, сега не беше на повече от половин час пред Проктър, защото самолетите бяха равни по скорост. Но пилотите на гълфстрийма, Боумън и мъж на име Рей Крисп, се оказаха педанти, каквито бяха повечето професионални пилоти, както Проктър знаеше, и упорито му отказваха да използва тяхната радиостанция, независимо колко пари предлагаше.