Гийом Мюссо - Парижката квартира

Противно на очакванията й, вечерята се оказа приятна, дори весела. Преди две години Маделин бе гледала на „Бродуей“ постановката на пиесата на Гаспар „Призрачният град“, играна два месеца в театър „Баримор“, с Джеф Даниълс и Рейчъл Вайс в главните роли. Пиесата бе оставила у нея противоречиви впечатления: бяха й харесали блестящите диалози, но я беше смутило циничното виждане на автора за обществото.

За щастие, Кутанс не се оказа онзи саркастичен присмехулник, който си бе представяла, съдейки по пиесата му. В действителност той беше доста голям особняк — своеобразен джентълмен мизантроп и песимист, но който по време на вечеря можеше да бъде чудесен събеседник. Съвсем естествено по-голямата част от разговора им се съсредоточи върху Шон Лоренц. Двамата споделиха своето въодушевление от неговата живопис, както и информацията и любопитните подробности, които бяха научили този следобед. Те изядоха с апетит цялото ризото и завършиха вечерята с бутилка „Сен Жюлиен“.

След като се нахраниха, разговорът им продължи в хола. Гаспар избра от фонотеката една стара плоча на Оскар Питърсън, запали огън в камината и отвори бутилка двайсетгодишен бърбън „Папи ван Уинкъл“, който намери в къщата. Маделин си събу ботушите, протегна краката си на дивана, наметна се с едно карирано одеяло и извади от джоба си ръчно свита цигара, която не съдържаше само тютюн. От тревата и уискито напрежението се стопи напълно и атмосферата стана още по-непринудена, докато разговорът придоби по-личен характер.

— Имате ли деца, Кутанс?

— Слава богу, не! — възкликна той. — И никога няма да имам.

— Защо?

— Не искам да налагам на никого скандалния свят, в който сме принудени да живеем.

Маделин си дръпна от цигарата.

— Не преувеличавате ли малко?

— Не мисля.

— Съгласна съм, че някои неща не вървят добре, но…

— Някои неща не вървят добре? Отворете си очите, по дяволите! Планетата ни е на ръба на унищожението и ни очаква ужасно бъдеще, още по-жестоко, по-непоносимо, по-тревожно. Трябва да си голям егоист да искаш да наложиш на някого такова бъдеще.

Тя понечи да му отговори, но Гаспар вече се бе отприщил. В продължение на четвърт час, като въртеше безумно очи и дъхаше па алкохол, той разви своята дълбоко песимистична теза относно бъдещето на човечеството, описвайки едно апокалиптично общество, подвластно на технологиите, свръхконсумацията и посредственото мислене. Едно хищническо общество, което, отдадено на методичното унищожение на природата, се бе запътило с еднопосочен билет към небитието.

Маделин изчака да се увери, че е свършил тирадата си, и заключи:

— Всъщност вие мразите не само глупаците, а целия човешки род.

Той не се опита да го отрече:

— Знаете ли какво е казал Шекспир: „Дори и най-свирепият звяр знае що е милост! Обаче човекът не знае милост. Човекът е най-лошият от всички хищници. Той е паразит, който под лустрото на цивилизоваността се радва единствено когато властва над другите и ги унизява. Обзето от мания за величие и самоунищожение същество, което мрази себеподобните, защото мрази самото себе си.

— А вие, Кутанс, сте различен, така ли?

— Не, точно обратното. Ако желаете, може да ме сложите в кюпа — отвърна той, като изпи последната си глътка уиски.

Маделин смачка цигарата си в една паничка, която й служеше за пепелник.

— Трябва да сте много нещастен, за да мислите така.

Драматургът отхвърли идеята с едно махване на ръката, а тя отиде да вземе шише вода от хладилника.

— Просто съм здравомислещ човек. Научните изследователи са още по-големи песимисти от мен. Екосистемите на Земята неизбежно загиват. Вече преминахме границата, откъдето няма връщане.

Тя го провокира:

— Ами защо не си теглите куршума още сега?

— Разговорът не беше за това — защити се Гаспар. — Попитахте ме защо не искам да имам деца. Отговорът ми беше: „Защото не желая да ги виждам да растат сред хаос и изстъпления.“

Той насочи обвинително към нея показалеца си, който трепереше колкото от алкохола, толкова и от гняв.

— Никога няма да наложа на дете да живее в този жесток свят. Ако възнамерявате да постъпите по друг начин, това си е ваш избор, но не очаквайте от мен да го одобря.

— Вашето одобрение изобщо не ме интересува — каза троснато тя, като седна отново на дивана, — но все пак се питам: защо не се борите да промените всичко това? Защитете каузите, които са от значение за вас. Включете се в някоя асоциация, станете активист в…