Энтони Горовиц - Мозайка от убийства

— И какви други теории имате, Пит? Какво ще кажете сега, че съм убил и майка си, за да я накарам да замълчи завинаги? Така ли смятате?

— Не, Робърт. Аз съм съвършено наясно с факта, че вие не сте убили майка си. Ако седнете обратно на мястото си, ще ви кажа точно какво се е случило.

Робърт Блекистън се поколеба, сетне отново седна. Фрейзър не пропусна да забележи, че Джой Сандърлинг се беше извърнала настрани от него. Изражението й беше окаяно и тя отбягваше погледа му.

— Да се поставим на мястото на вашата майка — продължи Тип. — Отново се налага да се направят логически предположения, но това е единственият начин да се намери обяснение за събитията, пред които бяхме изправени. Тя живее със син, за когото знае, че страда от опасно увреждане. По свой собствен начин тя се опитва да го предпази. Не откъсва поглед от него. Следи го на всяка крачка. Но колкото по-враждебни и неприятни стават техните отношения, колкото по-яростни стават скандалите им, толкова повече се притеснява тя. Ами ако в лудостта си нейният син се обърне срещу нея самата?

Тя има един човек, на когото може да се довери. Уважава сър Магнъс Пай като човек, който е заможен и от добро потекло. Положението му в обществото е много по-високо от нейното — нещо повече, той е представител на аристокрацията. Многократно й е помагал в семейните дела. Осигурил й е работа. Организирал е игри за децата й, така че да се развличат, докато баща им го няма. Не се е отказал от нея, след като нейният брак се е разпаднал, и след това на два пъти е намирал работа на единствения й жив син. Дори е използвал влиянието си, за да измъкне Робърт от затвора.

Тя няма как да му каже за убийството. Той ще остане ужасен, ако разбере за това, и може да се откаже и от двама им. Но й хрумва нещо друго. И тя му дава запечатан плик с писмо, в което се описва цялата истина: за убийството на по-малкия й син, за убийството на кучето, а може би и за други инциденти, за които никога няма да разберем. В писмото си тя описва Робърт Блекистън такъв, какъвто е в действителност — но ето каква е уловката. Писмото следва да бъде отворено само ако тя умре. И едва след като е предала това писмо и то е заключено на сигурно място, тя казва на Робърт точно какво е направила. Така писмото ще изпълнява функцията на предпазна мярка. Сър Магнъс няма да измени на думата си. Той няма да го отвори. Вместо това единствено ще го съхранява на сигурно място. Но ако някога с нея се случи нещо, ако тя намери смъртта си при необичайни или съмнителни обстоятелства, той ще го прочете и ще разбере кой носи вината за това. Това е съвършеният план. Робърт няма да посмее да я нападне. Няма да може да й направи нищо лошо. Благодарение на това писмо заплахата от него е неутрализира.

— Не можете да знаете това — каза Робърт. — Няма как да знаете това.

— Напротив, вече знам всичко! — отговори Тип.

Той помълча, преди да продължи:

— Нека се върнем към смъртта на Мери Блекистън и да проследим как са се развили събитията.

— Кой я е убил? — настоя да узнае Чъб.

— Никой! — отвърна Тип и се усмихна. — Точно това е толкова изключително и трагично в цялата тази история. Тя наистина е намерила смъртта си в резултат на нещастен случай. Нищо повече!

— Един момент! — обади се Фрейзър от ъгъла на стаята. — Ти ми каза, че я е убил Матю Блекистън.

— И той наистина го е направил. Но неволно, без дори да си дава сметка, че носи вината за това. Както си спомняш, Джеймс, той е имал необяснимо предчувствие, че жена му е в опасност, и онази сутрин я е потърсил по телефона. Освен това си спомняш, че телефонните апарати на горния етаж на къщата не работят. Научихме го от лейди Пай, когато бяхме при нея. Така случилото се намира много просто обяснение. Мери Блекистън е чистела с прахосмукачката в горния край на стълбището. Телефонът е звъннал — и тя е трябвало да изтича чак на долния етаж, за да вдигне слушалката. Кракът й се е закачил в кабела и тя е паднала, повличайки прахосмукачката със себе си, така че машината е заседнала между перилата в горния край на стълбището.

От самото начало ми се струваше очевидно, че единственото разумно обяснение за нейната смърт е нещастен случай. Мери Блекистън е била сама в къщата. Ключовете й са били в ключалката на задната врата, която е била заключена, а Брент е бил зает с работата си пред къщата. Ако някой беше излязъл оттам, той щеше да го види. А и да блъснеш някого по стълбите… това не е разумен метод за убийство. Как можеш да бъдеш сигурен, че жертвата няма да понесе единствено сериозни наранявания?