Энтони Горовиц - Мозайка от убийства

Но жителите на Саксби на Ейвън не смятаха така. Бяха сигурни, че става въпрос за убийството. А ситуацията се утежняваше допълнително от онзи скандал между Мери Блекистън и нейния син, който се беше разразил едва преди няколко дни. „Защо не пукнеш, та да мога да си почина малко от тебе?“ Робърт може и да не се е сетил веднага за това, но инцидентът е отговарял напълно на условията, при които е трябвало да бъде отворено писмото на майка му — поне доколкото можем да си представим какви са били те. Смъртта й е била насилствена. Той е бил основният заподозрян за нея.

И той изведнъж е осъзнал всичко това една седмица по-късно, на погребението. Викарият беше така любезен да ми даде текста на словото си, и аз прочетох точните му думи. „И въпреки че днес сме тук, за да скърбим за нейната загуба, нека да си спомним и за онова, което остави след себе си.“ Той ми разказа, че когато е чул това, Робърт е закрил очите си с ръка — и за това има отлична причина. Той не е бил разстроен от чутото. Не, в този момент той си е спомнил точно какво е оставила майка му.

За негов късмет, сър Магнъс и лейди Пай не са били в селото. Били са на почивка, в Южна Франция. Робърт е разполагал с малко време — и незабавно е предприел нещо. Още същата вечер е проникнал с взлом в имението „Пай Хол“, като е влязъл през същата врата, която е повредил Брент, когато са открили тялото. Задачата му е била проста. Трябвало е да открие и да унищожи писмото, преди сър Магнъс да се върне.

Тип отново погледна към Робърт:

— Сигурно ви е вбесявала цялата тази несправедливост. Вие не сте направили нищо лошо! Вината не е била ваша. Но ако някой прочетял това писмо, тайните от детството ви щели да излязат наяве, а това е щяло да попречи на брака.

Сетне той се обърна към Джой, която слушаше всичко това с изражение на пълен потрес.

— Разбирам, че това не е лесно за вас, госпожице Сандърлинг. И никак не ми е приятно да разбивам надеждите ви. Но ако можете да намерите някаква утеха в този факт, мъжът до вас наистина ви обича и е направил всичко това с единствената надежда, че все пак ще може да бъде с вас.

Джой Сандърлинг не отговори. Тип продължи:

— Робърт претърсил къщата, но не е открил нищо. Сър Магнъс е прибрал писмото в своя сейф в кабинета си, заедно с останалите си лични книжа. Сейфът е скрит зад една картина и се отваря с дълга поредица от цифри — която Робърт не е можел да знае. Затова е бил принуден да си тръгне оттам с празни ръце.

Но вече е имал нов проблем: как да обясни влизането с взлом в къщата. Ако не е било взето нищо, сър Магнъс — както и полицията — са щели да заподозрат за наличието на друг молив, а когато писмото излезе наяве, може би са щели да стигнат и до него. Решението се е оказало просто. Той отворил витрината и е взел сребърното съкровище, открито някога в Дингъл Дел. Освен това взел и някои от бижутата на лейди Пай. Така всичко приличало на обикновен обир. Естествено, нито един от тези предмети не е представлявал интерес за него. Той не е можел да си позволи риска да ги продаде. И какво е направил? Хвърлил ги на дъното на езерото — където може би щяха да си останат, скрити от очите на всички, ако късметът не се беше обърнал срещу него. Докато бързал през моравата, той изпуснал една сребърна катарама — а на следващия ден Брент попаднал на нея и я продал на Джони Уайтхед. Това доведе до откриването на останалата част от съкровището, за което пристигнаха полицейски водолази, и до истинската причина за влизането с взлом в къщата.

Писмото останало в сейфа. Сър Магнъс се върнал от Франция. През следващите няколко дни явно са го занимавали други неща — и сигурно не ви е било лесно, Робърт, докато сте очаквали неизбежното обаждане по телефона.

Какво ще направи сър Магнъс? Дали направо ще се обади в полицията или ще ви даде шанс да се оправдаете? В крайна сметка, в четвъртък на следващата седмица, когато жена му заминала за Лондон, той те повикал в имението „Пай Хол“. И така, най-сетне, пристигаме на местопрестъплението.

Сър Магнъс прочел писмото. Трудно е да се прецени със сигурност каква е била реакцията му. Със сигурност е останал потресен. Дали е подозирал Робърт Блекистън за убийството на майка му? Напълно е възможно. Но той е бил разсъдлив — и посвоему предпазлив и неуверен — човек. Познавал е Робърт от много години и не се е страхувал от него. Нима винаги не се е грижил добре за него? При все това, за всеки случай, той намерил стария си армейски револвер и го сложил в чекмеджето на бюрото си, където по-късно ще го открие инспектор Чъб. Това е предохранителна мярка, нищо повече.