Энтони Горовиц - Мозайка от убийства

В седем часа вечерта автосервизът затваря. Робърт се прибира у дома, за да се измие и да се преоблече с по-представителни дрехи, подходящи за бъдещата среща, на която смята да заяви, че е невинен, и да помоли за разбиране от страна на сър Магнъс. Междувременно в играта се намесват и други фактори. Матю Блекистън вече пътува от Кардиф натам, за да зададе някои настоятелни въпроси за жена си на сър Магнъс. Брент, който съвсем скоро е бил уволнен, остава да работи до късно, а след това отива в „Лодкаря“. Робин Осбърн се измъчва от съвестта си и отива в църквата, за да потърси утеха. Хенриета Осбърн започва да се тревожи и излиза, за да потърси съпруга си. Пътищата на мнозина от тях ще се пресекат, но по такъв начин, че в пресечните им точки няма да може да бъде открит никакъв разпознаваем модел.

Около осем и двадесет вечерта Робърт се отправя към мястото на тази съдбовна среща. Вижда велосипеда на викария пред църквата и импулсивно решава да го вземе назаем. Той няма как да знае, че в действителност по това време викарият е в църквата. Пристига незабелязан в имението, Дай Хол“, оставя велосипеда пред жилището на портиера и продължава пеша по алеята към входа. Отваря му сър Магнъс — и онова, което се случва след това, а именно самото убийство, ще опиша след минута. Но нека първо да завърша общата картина. Матю Блекистън също пристига там и паркира колата си до жилището на портиера, като в същото време забелязва велосипеда. След това се отправя пеша по алеята, където го вижда Брент, който току-що е приключил работа. Почуква на вратата и няколко мига по-късно му отваря сър Магнъс. Фрейзър, ти несъмнено си спомняш разговора, който са провели помежду си — по начина, по който съвсем точно ни го предаде Матю Блекистън.

„Ти!“ Сър Магнъс остава изненадан и това е съвсем обяснимо. Бащата е пристигнал в същия момент, когато вътре е синът — и двамата са повели разговор, който е особено деликатен. Сър Магнъс не казва името му на глас. Той не иска Робърт да научи, че баща му е там — в най-неподходящия възможен момент. Но преди да го отпрати, използва възможността да зададе един въпрос на Матю. „Наистина ли си мислиш, че аз съм убил кучето ти?“ Защо да му задава този въпрос, освен ако не е искал да потвърди нещо, което току-що е обсъждал с Робърт? Във всеки случай, сър Магнъс затваря вратата. Матю си тръгва.

Убийството е извършено. Робърт Блекистън бързо се отдалечава от къщата, като използва взетия назаем велосипед. Навън е тъмно. Той не очаква да срещне никого. А в „Лодкаря“ за момент настъпва тишина, докато се сменят плочите, и Брент чува велосипеда да преминава отвън — като предполага, че това е самият викарий. Робърт връща велосипеда пред църквата, но по него е останало много кръв и той неволно оставя част от нея по ръкохватките. Когато викарият излиза от църквата и се връща у дома си със своя велосипед, част от тази кръв със сигурност остава по неговите собствени дрехи. Точно това според мен беше причината госпожа Осбърн да бъде толкова притеснена, когато разговаря с мен.

Може би тя е смятала, че той е извършил престъплението. Е, във всеки случай те скоро ще разберат истината.

Драмата, която се е разиграла през онази вечер, има и още едно, последно действие. Матю Блекистън е размислил и се връща, за да се изправи срещу сър Магнъс. Двамата със сина му се разминават за броени минути, но той вижда трупа през процепа на пощенската кутия и пада в цветната леха, където оставя отпечатък от ръката си в меката пръст. Обзет от страх, че ще го заподозрат за убийството, той си тръгва възможно най-бързо — но по пътя го забелязва лейди Пай, която току-що се е върнала от Лондон и всеки момент ще влезе в къщата, където ще открие своя съпруг.

Така ни остава единствено самото убийство, за което се налага да разкажа сега.

Робърт Блекистън и сър Магнъс Пай се срещат в кабинета. Сър Магнъс е извадил писмото, което Мери Блекистън е написала преди толкова много години, и както си спомняте, картината пред сейфа е останала открехната. Писмото е на писалището му и двамата обсъждат какво пише в него. Робърт се опитва да убеди сър Магнъс, че не е направил нищо лошо и не носи вина за трагичната смърт на майка си. По една случайност на писалището има и още едно писмо. Сър Магнъс го е получил същия ден. Писмото засяга предстоящото унищожаване на Дингъл Дел и съдържа някои злонамерени, дори заплашителни фрази. Както вече знаем, то е съставено от една местна жителка на име Даяна Уийвър, която е използвала пишещата машина на доктор Редуинг, за да го напечата.