Энтони Горовиц - Мозайка от убийства

Две писма. Два плика. Запомнете това.

Разговорът не се развива добре. Може би сър Магнъс заплашва да разкрие истината за бившето си протеже. Може би казва, че ще обмисли как да постъпи, преди да се обади в полицията. Предполагам, че Робърт се държи възможно най-любезно и убедително, докато сър Магнъс го изпраща до входната врата. Но в момента, когато стига до голямото преддверие, той нанася своя удар. Вече е забелязал рицарската броня и изтегля меча от ножницата. Оръжието излиза безшумно и лесно оттам, защото по една случайност сър Магнъс го е използвал съвсем наскоро, за да унищожи с него портрета на съпругата си. Робърт не е готов да поеме никакви рискове. Той няма да позволи да бъде разкрит. Бракът му с Джой Сандърлинг ще се осъществи. Той замахва зад гърба на сър Магнъс и го обезглавява, а след това се връща в кабинета, за да се отърве от доказателствата.

Но точно в този момент допуска две критични грешки. Той смачква на топка писмото на майка си и го изгаря в камината. Но междувременно успява да изцапа хартията с кръвта на сър Магнъс, както ще открием по-късно. Ала много по-голямата му грешка е тази, че изгаря погрешния плик! Аз веднага открих, че е допусната грешка — и не само защото писмото от госпожа Уийвър беше напечатано на машина, докато останалият плик беше надписан на ръка. Не. Пликът беше адресиран официално до сър Магнъс Пай, а това изобщо не отговаряше на съдържанието му. В него авторката на писмото го беше нарекла „кучи сине“. Беше го заплашила с убийство. Дали в такъв случай щеше да адресира плика до „Сър Магнъс“? Не вярвам да е така — и възнамерявах да попитам госпожа Уийвър за това, но за съжаление ми прилоша, преди да успея да й задам този въпрос. Но няма значение. Ние разполагаме с плика, както и с дневника на Мери Блекистън. Както казах на Фрейзър, почеркът е един и същ.

Атикус Тип беше завършил изложението си. Нямаше да има драматично заключение, нито финална реч. Това открай време не беше в стила му.

Чъб поклати глава.

— Робърт Блекистън — каза тържествено той. — Арестувам те за убийство.

Той продължи с официалните фрази, които изискваше законът в такива случаи, а накрая добави:

— Имаш ли да кажеш още нещо?

През последните няколко минути Блекистън се беше взирал в една определена точка на пода, сякаш можеше да види цялото си бъдеще в нея. Но сега изведнъж вдигна очи, от които се стичаха сълзи. В този миг на Фрейзър никак не му беше трудно да си го представи като четиринадесетгодишното момче, което беше убило брат си в пристъп на ярост и оттогава насетне се беше укривало от възмездието за това престъпление. Той се обърна към Джой. Онова, което каза, беше предназначено единствено за нея.

— Направих го за теб, скъпа моя — рече той. — Това, че те срещнах, беше най-хубавото нещо в живота ми, и аз бях сигурен, че ще мога да бъда напълно щастлив само с теб. Не можех да позволя на никого да ми отнеме това и ако се наложи, бих го направил отново. Бих го направил заради теб.

Публикувано във вестник „Таймс“,

август 1955 година

Смъртта на Атикус Тип вече беше широко отразена от британската преса, но аз се питам дали не мога да добавя още няколко думи от себе си, след като го познавах вероятно по-добре от всеки друг на този свят в качеството си на негов личен асистент и работих за него в продължение на шест години. Запознах се с господин Тип в отговор на една обява, публикувана в списание „Спектейтър“. Обявата съобщаваше, че наскоро пристигнал от Германия бизнесмен, се нуждае от услугите на доверен секретар, който да му помага с машинописна работа, административни и други подобни дейности. Беше забележително, че не се представяше като частен детектив или следовател, въпреки че вече си беше създал сериозна репутация в тази област, особено след разкриването на диамантената афера „Лудендорф“ и впечатляващата поредица от арести, която го последва. Господин Тип винаги е бил скромен. Въпреки че оказваше съдействие на полицията в многобройни случаи, включително и в скорошното разследване на убийството на един заможен земевладелец от селото Саксби на Ейвън в графство Съфолк, той винаги предпочиташе да остане в сянка и рядко изтъкваше заслугите си за онова, което беше постигнал.

Причината за смъртта му беше обект на някои спекулации, така че ми се иска да изясня нещата. Вярно е, че по време на последното си разследване господин Тип се беше сдобил с голямо количество от отровата физостигмин, което би следвало, разбира се, да предаде на органите на реда. Той не е постъпил така, защото по това време вече е бил взел решението да отнеме собствения си живот — както разкрива в едно писмо, което ми беше оставил, за да ми бъде предадено след кремацията му. Макар аз да не знаех за това, господин Тип беше получил медицинска диагноза за особено злокачествена форма на мозъчен тумор, който и без това е щял да сложи край на живота му, и беше предпочел да си спести ненужното страдание.