Ларс Кеплер - Свидетел на огъня

Даниел бързо поклаща глава, след което се опитва да диша спокойно.

— Дайте ми няколко места — настоява Гунарсон.

— Стокхолм.

— Къде?

— Аз… не знам нищо за…

— Но, дявол да го вземе! — изревава Гунарсон.

— Извинете, извинете…

Брадичката на Даниел трепери и ъгълчетата на устата му увисват надолу, в очите му се надигат сълзи, той извръща лице и се разплаква силно, цялото му тяло се тресе.

— Тя е убила жена ти с чук и…

Даниел удря тила си в радиатора толкова силно, че дебелите очила падат в скута му.

— Махайте се — остро нарежда лекарят. — Нито дума повече. Това беше грешка и повече разговори няма да има.

Паркингът пред регионалната болница в Сундсвал е почти празен. Дългата ниска сграда прави потискащо впечатление в сивкавата дневна светлина. Тъмнокафяви тухли, между които бели прозорци сякаш са затворили очи, за да не виждат света. Юна минава през няколко ниски храсти и влиза през портала на болницата.

На рецепцията във фоайето няма служител. Той чака известно време до плота с угасена светлина, докато най-накрая един чистач се спира.

— Къде е отделението по съдебна медицина? — пита го Юна.

— На двайсет и пет мили на север — дружелюбно се усмихва чистачът. — Но ако имате предвид патолога, мога да ви покажа.

Прекосяват заедно пусти коридори и с голям асансьор слизат до подземието на болницата. Студено е и големите плочи на пода са се напукали на много места.

Чистачът разтваря чифт тежки метални двойни врати в края на коридор, където над една врата виси табела: „Отделение по клинична патология и клетъчна биология“.

— Успех — пожелава му мъжът, като посочва вратата.

Юна му благодари и продължава сам по коридора, забелязва следите, оставени от колелата на носилки и колички по балатума. Подминава лабораторията, отваря вратата на залата за аутопсии и се озовава в помещение, чиито стени са облицовани с бели плочки и където са наредени маси за аутопсия от неръждаема стомана. На тавана виси кристален полилей, чиято светлина, заедно с тази на флуоресцентните лампи, е ослепително ярка. Проскърцва врата и двама души вкарват количка за тяло от хладилната стая.

— Извинете — заговаря ги Юна.

Слаб мъж в лекарска престилка се обръща. Светлината се отразява в чифт пилотски очила с бели рамки. Това е главният патолог от Стокхолм Нилс Олен, с прякор Иглата. Стар познайник на Юна. До него стои негов млад ученик с дълга черна коса, увиснала на кичури до раменете на лекарската престилка.

— Какво правите тук? — пита Юна весело.

— Една жена от Националната полиция се обади и ме заплаши — отговаря Иглата.

— Аня — казва Юна.

— Наистина се уплаших… Изсъска ми и рече, че Юна не можел да бие път чак до Умео само за да говори със съдебен лекар.

— Но щом така и така сме тук, ще отидем на рокерския фестивал „Нордфест“ — обяснява Фрипе.

— The Haunted ще свирят в Club Destroyer — усмихва се сдържано Иглата.

— Това обяснява нещата — отбелязва Юна.

Фрипе се засмива и Юна забелязва протритите кожени панталони, които се подават под лекарската престилка, и каубойските ботуши със светлосини калцуни.

— Готови сме с жената… Елисабет Грим — казва Иглата. — Единственото забележително нещо са раните по ръцете.

— Рани от самозащита ли? — пита Юна.

— Да, но от грешната страна — отвръща Фрипе.

— Можем да погледнем след малко — казва Иглата. — Но първо ще обърнем малко внимание на Миранда Ериксдотер.

— Кога са умрели — можете ли да кажете? — пита Юна.

— Както знаеш, температурата спада…

— Algor mortis 15 15 Трупно изстиване или послесмъртно изстиване (лат.). — Бел.прев. — вметва Юна.

— Да, и въпросното изстиване основно следва лъкатушеща крива… която се изравнява, щом температурата се доближи до стайната…

— Той ги разбира тези работи — прекъсва го Фрипе.

— Та… заедно с оценката на послесмъртните петна и вкочаняването можем да кажем, че момичето и жената са умрели горе-долу по едно и също време, късно вечерта миналия петък.

Юна ги наблюдава, докато търкалят количката към масата за аутопсия, преброяват до три и повдигат един лек труп в запечатан чувал. Когато Фрипе отваря чувала, ги удря гнила миризма на влажен ръжен хляб и стара кръв.

Момичето лежи на масата за аутопсия в същото положение, в което е било открито, с ръце, захлупени върху лицето, и с кръстосани глезени.

Трупното вкочаняване се дължи на това, че съдържанието на калций се повишава в неподвижните мускули, вследствие на което два различни протеина започват да се съединяват. Вкочаняването започва почти винаги от сърцето и диафрагмата. След половин час може да се наблюдава в мускулите на ченето, а след два часа — в шията.