Ларс Кеплер - Свидетел на огъня

Пиа си казва, че само ще отиде до място, където няма да се вижда от пътя, и ще остави вратата на колата отворена, за да чуе, ако Данте се събуди.

— Мамо?

— Опитай да поспиш още мъничко.

— Мамо, не си отивай.

— Момчето ми — казва Пиа. — Трябва да пишкам. Ще оставя вратата отворена. През цялото време ще мога да те виждам.

Той я поглежда със сънливи очички.

— Не искам да остана сам — прошепва Данте.

Пиа му се усмихва и го погалва по потната бузка. Знае, че е майка-орлица, че ще го разглези, но не може да се държи другояче.

— Само за една ей толкова мъничка минутка — шегува се тя.

Данте стисва здраво ръката ѝ и се опитва да ѝ попречи да тръгне, но Пиа се измъква и издърпва една мокра кърпичка от пакета.

Тя излиза от колата, провира се под бариерата и продължава да върви по чакълестия път, обръща се и помахва на Данте.

Ами ако някой мине с колата и я заснеме с мобилния си телефон, както е вирнала голото си дупе!

Снимките с пишкащата свещеничка биха обиколили ютюб, фейсбук, интернет форуми, блогове и чатове.

Тя потръпва, слиза от чакълестия път и продължава нататък сред дърветата. Тежки дърводобивни машини, секачни машини и булдозери са изорали терена.

Когато се уверява, че вече не се вижда от големия път, тя си събува бикините, премества се настрани, запретва полата си и кляка.

Забелязва, че е уморена, бедрата ѝ започват да треперят и се подпира с ръка на хладкия мъх, който расте около стволовете на дърветата.

Изпълва я облекчение и тя затваря очи.

Когато отново ги отваря, вижда нещо необяснимо. Едно животно се е изправило на два крака и върви по дърварския път, с олюляваща се, приведена походка.

Малка фигурка, омацана в мръсотия, кръв и глина.

Пиа затаява дъх.

Това не е животно, а сякаш част от гората се е освободила и се е сдобила със собствен живот.

В облика на малко момиченце, направено от клони.

Съществото се олюлява, но после продължава да върви към бариерата.

Пиа се изправя и тръгва след него.

Опитва се да каже нещо, но е останала без глас.

Един клон се прекършва под крака ѝ.

В гората е започнал да ръми слаб дъждец.

Придвижва се бавно, като в кошмар, сякаш не може да тича.

Между дърветата зърва, че съществото вече е до колата. Около ръцете на странното момиче висят мръсни ивици плат.

Пиа се препъва по дърварския път и вижда как съществото просто маха чантата ѝ от седалката, сяда и затваря вратата.

— Данте! — задъхва се Пиа.

Колата рязко потегля, прегазва мобилния телефон и връзката ключове, завива към магистралата, одрасква предпазната мантинела към насрещното платно, после се връща на пътната лента и изчезва в далечината.

Пиа изтичва, ридаейки, до бариерата, цялата разтреперана.

Това, което се случва, е необяснимо. Глиненото човече изникна сякаш от нищото, изведнъж просто беше там и ето че сега колата ѝ и сина ѝ ги няма.

Тя се провира под бариерата и излиза на големия празен път. Не вика, не може. Чува се само задъханото ѝ дишане.

Гората прелита покрай пътя и по голямото предно стъкло потракват дъждовни капки. Датският шофьор на тир Матс Йенсен вижда, че насред пътя стои жена още от двеста метра разстояние. Изругава под нос и надува клаксона. Жената потреперва от рева, ала вместо да се премести, остава на платното. Шофьорът отново изсвирва, при което жената бавно пристъпва напред, вирва брадичка и се вторачва в приближаващия камион.

Матс Йенсен започва да намалява и усеща натиска на полуремаркето върху старата кабина. Трябва да набие спирачката по-силно, предавката е лоша, лостът за управление изпращява и през ремаркето минава тръпка, преди той да успее да спре композицията.

Оборотите намаляват и грохотът от движенията на буталата става все по-тежък.

Жената стои там, само на три метра от капака. Едва сега шофьорът забелязва, че под дънковото яке е облечена в черни свещенически одежди. Малък правоъгълник от бялата колосана якичка проблясва под черната дреха.

Лицето ѝ е открито и странно бледо. Когато очите им се срещат през стъклото, по бузите ѝ започват да се стичат сълзи.

Матс Йенсен включва аварийните светлини и излиза от шофьорската кабина. От двигателя се излъчват силна топлина и миризма на дизел. Когато заобикаля камиона, вижда, че жената се е подпряла с ръка на единия фар и диша на пресекулки.

— Какво се е случило? — пита Матс.

Тя обръща поглед към него. Очите ѝ са ококорени. Жълтеникавата светлина от аварийните светлини пулсира по нея.