Ларс Кеплер - Свидетел на огъня

Юна отива до лаещото животно под дървото. Опитва се да го успокои, докато разхлабва повода от шията му. В мига, в който го пуска, кучето на бегом прекосява двора и отива до една малка постройка. Юна го последва с големи крачки. Кучето дращи по прага на вратата, скимти и пуфти.

Даниел Грим ги гледа втренчено и тръгва към тях. Гунарсон му извиква да спре, той обаче продължава да крачи напред. Тялото му е сковано, а на лицето му е изписано отчаяние. Чакълът хрущи под краката му. Юна се опитва да успокои кучето, хваща го за нашийника и го дръпва назад, далеч от вратата.

Гунарсон тичешком прекосява двора и сграбчва Даниел за якето, но той се отскубва, пада на чакъла, одира ръката си и пак се изправя.

Кучето лае, дърпа се от нашийника, тялото му трепери.

Един полицай застава пред вратата. Даниел се опитва да се промуши и вика с плач в гласа си:

— Елисабет! Елисабет! Трябва да…

Полицаят се опитва да го отведе оттам, докато Гунарсон се притича на помощ на Юна и кучето.

— Съпругата ми — ридае Даниел. — Може да е…

Гунарсон изтегля обратно кучето до дървото.

Кучето пъхти, рие чакъла с лапите си и лае срещу вратата.

Юна усеща пареща болка зад очите си, докато надява една латексова ръкавица.

На една издялана от дърво табела точно под ниския покрив има надпис, който гласи: „Пивоварна“.

Юна предпазливо отваря вратата и надзърта в мрачното помещение. Едно малко прозорче е отворено и стотици мушици кръжат из въздуха. Навред по изтритите от ходене дъски на пода се виждат кървави отпечатъци от лапите на кучето. Без да влиза и вътре, Юна се придвижва странично, за да надзърне зад зиданата от камък камина.

Задният панел на мобилен телефон проблясва до следи от размазана кръв.

Когато Юна се надвесва през отверстието на вратата, жуженето на мухите се усилва. Жена на около петдесет години лежи по гръб в локва кръв с отворена уста. Облечена е в дънки, розови чорапи и сива жилетка. Съвсем очевидно е, че се е опитала да се измъкне пълзешком, но цялата горна част на лицето и главата ѝ е била размазана.

Пиа Абрахамсон забелязва, че кара с леко превишена скорост.

Възнамерявала бе да тръгне на път по-рано, но пасторската среща в Йостерсунд се проточи.

Пиа поглежда сина си в огледалото. Главицата му е клюмнала към ръба на детското столче за кола. Очите му са затворени зад очилата. Утринното слънце проблясва между дърветата и осветява спокойното му личице.

Тя намалява скоростта до осемдесет километра в час, въпреки че пътят се простира прав като конец през боровата гора.

Пътищата са призрачно пусти.

Преди двайсет минути срещна тир, натоварен с дърва, ала оттогава не е зърнала нито едно превозно средство.

Примижава с очи, за да вижда по-добре.

Оградите, поставени, за да пазят дивите животни да не излизат на пътя, монотонно се точат от двете му страни.

„Човекът е най-уплашеното животно на света“, мисли си тя.

В тази държава има осем хиляди километра ограда за дивеч. Предназначена да предпазва не животните, а хората. Тези океани от гори са прорязани от тесни пътища, които от двете страни са защитени от високи огради.

Пиа Абрахамсон хвърля бърз поглед към Данте на задната седалка.

Забременя, докато работеше като пастор в енория Хеселбю. Бащата бе редактор в „Църковни вести“. И ето че стоеше с теста за бременност в ръка и осъзна, че е на трийсет и шест.

Задържа детето, но не и бащата. Синът ѝ е най-хубавото нещо, което ѝ се е случило в живота.

Данте спи в столчето си. Главицата му е увиснала тежко на гърдите и предпазното одеялце се е свлякло на пода.

Преди да заспи, бе толкова кисел, че плачеше за всичко. Плачеше, че в колата миришело лошо от маминия парфюм и че Супер Марио го били изяли.

Остават най-малко две мили до Сундсвал и после още четирийсет и шест до Стокхолм.

Пиа Абрахамсон обаче усеща силен повик да отиде по малка нужда, понеже изпи твърде много кафе на пасторската среща.

Скоро трябва да стигне до отворена бензиностанция.

Казва си, че не би било разумно да спира насред гората.

Неразумно е, но все пак ще го направи.

Пиа Абрахамсон, която всяка неделя чете проповед как всичко, което се случва, има по-дълбок замисъл, след няколко минути ще стане жертва на слепия, безразличен случай.

Тя плавно отбива встрани при един дърварски път и спира при заключената бариера, която загражда прохода в оградата срещу диви животни. Зад бариерата се простира чакълест път, който минава през гората и води до склад за дърва.