Джозеф Файндер - Московският клуб (Къртица 3)

Нищо.

Понякога си мислеше, че кремъловедството е като да сложиш един тон въглерод под високо налягане — ако чакаш достатъчно дълго, може и да получиш диамант.

„Какво става със съветския ръководител, когато се разболее?“ — питаше се Стоун.

Е, понякога нищо. Разболява се и умира. Или пък се разболява и оздравява.

Но при нестабилна политическа обстановка, а бог е свидетел. Политбюро напоследък никак не е стабилно, понякога съвсем не е добре да се разболееш, да си далече от Кремъл за дълго. Понякога, когато котката я няма, мишките… завземат властта.

Прозрението, или просветлението, както Стоун с ирония наричаше възвишения полет на вдъхновението, които го изваждаше от редица главоблъсканици, го споходи след няколко часа.

Хрушчов беше свален, когато избра неподходящо момента за почивка на Черно море. През 1987 години за малко не махнаха Горбачов, докато беше на почивка. Ако човек имаше нещастието да бъде един от кремълските управници и искаше да се задържи на власт, поуката беше: не отивай на почивка и не се разболявай.

Който и да беше се разболял, навярно бе загубил част от своята власт. А властта в Кремъл отчасти се съизмерваше с броя поддръжници, които можеш да извлечеш след себе си нагоре по йерархията.

Стоун извика списъка на последните назначения и освобождавания от длъжност в средите на съветската бюрокрация. Списъкът бе доста дълъг — в Кремъл се бяха пораздвижили. Нямаше нищо общо с годините на Брежнев, когато всичко бе статично. Сега Москва кипеше…, непрекъснато се променяше.

След това пусна една програма, която беше създал сам, точно с цел да следи структурата на назначенията, уволненията, пониженията и връзката между тях. Стоун я наричаше „кремуер“ 4 4 По аналогия на софтуер и хардуер. — Бел.прев. и съжаляваше, че не може да се продава в голям мащаб.

След още час и нещо все пак програмата беше сложна, вече започна да съзира структурата.

Диамант. Няма съмнение.

През последните няколко седмици се забелязваше определена тенденция към понижаване в длъжност на служители, чиято лична кариера по някакъв начин се пресичаше с новия началник на КГБ Андрей Павличенко. Това беше.

Редица амбициозни московски бюрократи, които си бяха наумили, че познанството им с шефа на КГБ ще ги изстреля чак на върха на пирамидата, изведнъж бяха запратени в глуха линия да подреждат папките в някакви мизерни канцеларии в Омск или в Томск.

Несъзнателно посегна да запали цигара, но за хиляден път се сети, че вече не пуши.

— По дяволите! — изруга гласно той.

Да, почти сигурно болният е Павличенко. Стоун бе напълно убеден — всичко се подреждаше. Човек никога не може да е сто процента сигурен, но везните натежаваха към предположението, че това е Павличенко.

За награда изпи чаша кафе, която си подгря в микровълновата фурничка, после показа глава от вратата и се провикна:

— Шери?

— Да, Чарли.

— След около час ще имам готова докладна.

— Добре.

Трябваше тя да я оформи според изискванията и да я отпечата — хората в Лангли не обичаха да използуват компютри, ако не бе наложително. Мнозина, особено от по-старата гвардия, се придържаха към механичните пишещи машини „Ъндъруд“ и писалките „Паркер“. Което беше направо ирония, като се има предвид, че ежедневната им работа в голямата си част се основаваше на най-напредничавите технологии в света.

— Какво, по дяволите, правиш тук? — това беше Сол. — Мислех, че те няма.

Погледна към секретарката на Стоун и с жест го покани в кабинета си. Чарли го последва.

— Е, намери ли ми свещения Граал? — запита Сол, след като затвори вратата.

— Работя по въпроса — отвърна Стоун и седна на крайчеца на бюрото. — Междувременно, струва ми се, че уцелих нещо — добави той и изложи разсъжденията си.

Лицето на Ансбах се озари от усмивка.

— Бива си те, бога ми.

Стоун кимна леко.

— Звучи правдоподобно — каза Сол. — Всъщност, ако бях на твое място, нямаше да се колебая толкова.

— А-ха, значи виждаш връзка със… със сведенията от Таралежа, така ли?

— Какво искаш да кажеш?

— На Павличенко властта му се изплъзва. Това се отразява на КГБ. Тоест, занижена партийна дисциплина.

— И?

— Това е само предположение, Сол. Павличенко е човек на Горбачов, докаран е лично от Горби — отчасти, защото така Горбачов може да контролира КГБ, отчасти, за да се пази от опити да го свалят. Защото, ако някой се опита да слухти , това ще са само момчетата от площад „Дзержински“.