Джеймс Паттерсон - Готвачът

Тъкмо съм преглътнал последната хапка, когато Дод изниква до масата ни в компанията на мъж с козя брадичка, черни панталони и бяла риза и с камера „Никон“.

— Имаш ли нещо против да се снимаме заедно, Кейлъб? Ще окачим снимката във фоайето.

Марлийн се изплезва, а аз отвръщам неохотно:

— Разбира се, нямам нищо против.

Той си дръпва стол, сяда до мен и след няколко ярки светкавици от „Никона“ се навежда и пита:

— Е, какво ще кажеш?

Марлийн се намесва и отговаря от името и на двама ни.

— Беше божествено, Лукас — споделя тя. — Толкова изобретателно. Вкусът в устата ми е сякаш съм се върнала от шестседмична обиколка из Азия, без да съм излизала от Ню Орлиънс.

Дод плясва с ръце от удоволствие.

— Много се радвам да го чуя. А какво ще кажете за ресторанта?

Оглеждам просторния салон. От тавана висят старинни полилеи, а стените и масите са комбинация предимно от стъкло и излъскан метал. Както отбелязвам и пред Дод, съчетанието е интересно — смесица от класическа елегантност и съвременен минимализъм. Казвам му и че особено ми харесва откритата индустриална кухня в другия край на помещението: просторна, светла, модерна и натъпкана с неръждаема стомана, тя изглежда като истинска мечта за всеки готвач.

— В какъв смисъл?

— Ами нали се сещаш — пояснявам. — Мога да говоря надълго и широко за предимствата на помещение, в което можеш да направиш повече от четири крачки встрани от печката, в която и да е посока.

— И да разполагаш с място за почивка — добавя Марлийн.

— И тоалетна, която да използваш, когато се нуждаеш от нея, вместо да се разкарваш през улицата до най-близката бензиностанция или супермаркет.

Марлийн се ухилва.

— И да имаш и други колеги освен шантавия си бивш мъж.

Веднага й го връщам:

— Или вечно мърмореща бивша жена.

Главата на Дод се обръща от единия към другия, докато си разменяме реплики, досущ като зрител на тенис мач.

— Значи кухнята е мечта — заявява ми той с грейнала усмивка.

— Ами да.

Усмивката на Дод се разширява и разкрива съвършено равните му, изящно бели зъби.

— Кейлъб, нека те попитам нещо: какво би казал, ако можех да превърна тази мечта в реалност?

Въпреки уличния шум и жизнерадостните разговори по другите маси, над нашата за миг сякаш се спуска пълна тишина и покой.

Поглеждам Дод, изумен и объркан.

— Искаш да дойда да работя тук ?

„ЛБД“ е приятно заведение за специална вечеря, но определено не е по моя вкус. Марлийн леко ме сритва под масата.

— Не, не, не — възразява той и размахва енергично ръце като диригент по време на кулминацията на симфония. — Но си представете вие двамата да си имахте подобно място.

Сега поглеждам Марлийн и тя отвръща на погледа ми. Нещата току-що са прескочили от „Няма начин“ на „Дай да чуем повече“.

— Имаш предвид ресторант „Готвачът убиец“? — пита Марлийн.

— Точно така! — възкликва Дод. — Караваната ви е същинска кулинарна институция в този град. Говоря за същото страхотно меню. За същата страхотна храна. За същите страхотни собственици. Вместо обаче клиентите да чакат цял час на опашка в жегата, те ще могат да си седнат и да се отпуснат в едно приятно заведение от класа на две крачки от Бърбън Стрийт.

С Марлийн се споглеждаме. Идеята е интригуваща, в това няма съмнение. Но няма да се съглася веднага.

В този момент Дод леко докосва ръката ми, после тази на Марлийн и вдига залога.

— Вие двамата сте чудесни. Талантливи. Опитни. Но никой от нас не се подмладява, не е ли така? Отгоре на удобствата за клиентите, ще има предимства и за вас. Климатик. Кухненски помощници. Нови и най-модерни печки и фритюрници. И, както казахте и двамата, пространство за движение и за почивка. И собствена тоалетна!

Превключил е изцяло на режим продажба, но аз съм все така предпазлив. Въпреки това мисълта да работя на хладно, без в лицето ми непрекъснато да бъде бълван дим, с Марлийн постоянно да се бутаме и да ме пръска нагорещена мазнина… е, тази мисъл започва да звучи все по-привлекателно.

Поемам си дъх, като не откъсвам поглед от Марлийн, партньорката ми.

— Както сигурно знаеш, много от ястията, които сервираме, са бърза храна — казвам. — Сандвичи и пържени картофки. Такива неща. Това обичат нашите клиенти. Мислиш ли, че ще имат успех на подобно място?

— Имаш право — отвръща Дод. — Сигурен съм, че клиентите ви ще ви последват навсякъде. Но според мен ще се съгласите, че при нова база, с персонал и с по-добри кухненски уреди, известни модификации в менюто ще бъдат съвсем удачни.