Джеймс Паттерсон - Готвачът

Искам да стоя и да я гледам, но вместо това отивам в кухнята и се заемам за работа.

Тя се събужда точно когато сервирам вечерята ни в чиниите: омлет с нарязани на филийки гъби, парченца пушен бекон, сирене грюйер и отлежал чедър, придружен от разрязана на две багета, запечена на скарата и обилно намазана с масло, заедно с кафе във френска преса и прясно изстискан портокалов сок.

Ванеса сяда срещу мен и опитва една хапка, след което подбелва очи от удоволствие.

— Скъпи мой Кейлъб… ако продължиш да готвиш така, скоро ще се наложи да ме търкаляш.

Може би е заради блаженото й изражение, а може и да е чистата, неподправена радост от факта, че още съм жив и съм с тази прекрасна жена в този облачен, мрачен ден, но изричам без колебание:

— Ще ти готвя, докогато искаш… завинаги, ако ми позволиш.

Тя се изчервява и свежда поглед към чинията си. После тихо отвръща:

— Много ще се радвам, Кейлъб. Много.

Известно време се храним мълчаливо, преди тя да попита:

— Какви са новините за Били Нийдъм?

— Има нова следа и ФБР и нюорлиънската полиция тръгнаха по нея — разказвам. — Той има ловен комплекс до Шрийвпорт, където е планирал атаката с останалите участници. От ФБР бяха пропуснали комплекса при първоначалното си разследване, а сега… сигурно летят натам с хеликоптери, за да заловят Били.

— Ммм — проточва тя. — След всичко, което направи, очаквах и ти да присъстваш, когато го хванат.

— Имах си по-важна работа.

Тя ме поглежда закачливо, прелъстително.

— Като например?

— Да хвана теб.

Ванеса се привежда напред и улавя ръката ми.

— Кейлъб.

— Да?

— Това ядене може ли да се претопли?

Готвачът в мен протестира, че е изключено, че вкусът просто няма да е същият.

Но една по-умна част от мозъка ми го заглушава.

— Абсолютно — отсичам, ставам и я повеждам към спалнята си. Отначало вървим бавно. Към края тичаме и падаме в леглото ми със смях.

Поправка.

Нашето легло.

Събужда ме бръмчене.

Силно, настойчиво бръмчене.

Претъркулвам се от спящото тяло на моята Ванеса и проверявам нощното шкафче. Минали са два часа, откакто се прибрах, и навън вече вали — силно, с гръмотевици и проблясващи в нощното небе светкавици.

Грабвам източника на бръмченето: телефона ми, включен на вибрация.

Отварям съобщението. Този път няма никаква мистерия кой е изпращачът му.

Кънингам е.

Съобщението е кратко и безрадостно изчерпателно.

МЯСТО ПРЕТЪРСЕНО. ПРОВАЛ. БИЛИ ОЩЕ Е В НЕИЗВЕСТНОСТ.

Оставям телефона на шкафчето и се опитвам да заспя, но часове наред просто се взирам в тавана.

Следващите два дни минават еднообразно, мрачно и потискащо. Дъждът, който започна, щом си тръгнах от федералната сграда, не спря да вали през цялото време. На третия ден се предполага да е слънчево — точно навреме за церемонията за почитане паметта на жертвите от кървавия Марди Гра.

Според мен това е изумително лоша идея, но тъй като вече не работя в полицията, на кого му пука какво мисли някакъв си готвач на аламинути? Полицията, кметът и, без съмнение, Търговската камара искат да уверят всички, че Ню Орлиънс е още тук и стои здраво на краката си, затова са организирали служба за девет сутринта на хиподрума „Феър Граундс“ — най-голямото открито пространство в Голямото спокойствие и мястото, където се провежда ежегодният Фестивал на джаза и историята. Наред с губернатора, двама сенатори, няколко конгресмени и вицепрезидента, се очаква към събитието да се стекат стотици местни жители и туристи, за да отпразнуват оцеляването на Ню Орлиънс.

Само че през двата дни преди насрочената дата аз спя като пребит. Прекарвам часове наред в разговори с Ванеса, по време на които научавам повече за нея и за здравословното й състояние, обсъждаме вариантите за лечение и й помагам да си състави план за финансирането му, така че вече ще е освободена от веригата, свързваща я с Лукас. Предбрачният им договор е официално анулиран, след като тя заплаши да разкаже на медиите за агресивното му поведение и да съсипе репутацията му, бизнеса и целия му живот.

Прекарвам цял следобед в оглед на пострадалата каравана. По покрива и вратата има бразди и дупки от сачмите, с които Марлийн щеше да ми отнесе главата. Взираме се в дупките няколко минути, докато Ванеса бърше бездруго чистия плот в предната част на караваната.

Дъждът трополи по покрива. Аз поклащам глава.

— Map, ако беше стреляла трийсетина сантиметра по-надолу, щеше да имаш адски много за чистене. Кръвта и мозъкът ми щяха да се пръснат навсякъде.