Дуглас Кеннеди - Мираж

И ето че сега, всички тези абсурдни месеци по-късно, четях на уебсайта на доктор Брайън Бойардс описанието на тази наглед проста и безотказна хирургическа процедура:

Всяка година в Съединените щати се правят повече от 500 000 вазектомии.

Вазектомията е проста и безопасна хирургическа процедура за трайна мъжка стерилизация. Семепроводът (vas deferens) се прерязва и залепва, за да се спре излизането на сперматозоиди.

Процедурата обикновено отнема около 10 до 20 минути.

Тъй като процедурата просто предотвратява изхвърлянето на сперма, тя не променя хормоналната функция, така че сексуалното влечение и потентност остават ненарушени.

Безскалпелната вазектомия е техника, използвана за извършването на вазектомия посредством само един пробив. Пробивът се прави в скротума и не се изискват шевове.

Основната разлика в сравнение с конвенционалната вазектомия е, че vas deferens се контролира от хирурга по не така травматичен начин. Резултатът е по-малко болка и следоперативни усложнения.

Процедурата се провежда с местна упойка, наречена ксилокаин (подобна на новокаин).

Действителното прекъсване на семепровода, което се извършва с безскалпелна техника, е идентично на прекъсването, осъществявано чрез конвенционални методи.

Безскалпелната техника е просто по-елегантен и по-малко травматичен начин хирургът да контролира семепровода и да пристъпи към прекъсването му.

И така, моят съпруг бе убил шанса ми да стана майка, като беше избрал „елегантна и по-малко травматична“ хирургическа намеса. Детето, което толкова бях искала.

Стиснах клепачи, разкъсвана между покруса и чист, неподправен гняв.

Tout a fait, nous voudrions un enfant. Определено бихме желали дете.

Мръсникът взе, че го изрече днес по обед. Също както от месеци ме бе уверявал, че било само въпрос на време да забременея…

Затръшнах капака на лаптопа си и се разплаках. Бях в състояние на свободно падане. Усещах се напълно вцепенена. Зашеметена. Сякаш този нов живот, който си бяхме изградили заедно, бе просто къща от карти и нищо повече. Крепеше се на лъжите на човек, на когото бях достатъчно тъпа да вярвам. Как можах аз, прословута със своята прозорливост, щателност и внимание, да не надуша измамата зад всичките му декларации за интимна обвързаност?

Знаех отговора на този въпрос.

Виждаме само онова, което искаме да видим.

От самото начало бях разбрала, че на някои фундаментални нива Пол Люън беше неспособен на зряла отговорност. Ала предпочетох да заобиколя тези прозрения и да прегърна бохемското очарование, романтичната аура, халюциногенния секс. Толкова бях отчаяна за любов, че натиках всички съмнения в мазето на съзнанието си и се потопих в илюзията на семейно блаженство и мечти за отглеждане на дете с мъж, който…

Който? Който?

Бях ли в състояние дори да го определя вече? След като ме беше предал за нещо толкова жизненоважно, след като преднамерено се бе подложил на процедурата, докато в същото време страстно ме убеждаваше, че искал дете от мен…

Отидох в банята. Наплисках лицето си със студена вода, като избягвах да поглеждам огледалото. Точно сега не исках да се виждам с обективно око. Върнах се в стаята, излязох на балкона и се вгледах в северноафриканския свят долу. Това можеше да почака до връщането ни, Мортън. Ала почтеният и принципен Мортън без съмнение се бе ровил дълбоко в душата си, преди да реши да ми изпрати фактурата от уролога. И накрая бе решил: картите на масата. Типично за дезорганизирания ми съпруг да остави фактурата от лекаря да се въргаля в папката с финансови документи и да забрави, че в един момент ще я видя, тъй като аз още си оставах неговият счетоводител.

Стиснах парапета на балкона, за да си дам сила, и гневът вече вземаше надмощие над мъката. У мен се наместваше някаква клинична яснота. Върнах се вътре и отворих лаптопа. Написах бърз имейл до Мортън.

Както се казва, знанието е сила. Но често то е също и безмерна тъга. Би ли огледал извлеченията от неговата „Мастъркард“ за септември 2014 година и провери дали има допълнително плащане за застраховка от 400 долара за доктор Брайън Бойардс. После ми го прати сканирано. Имам усещането, че ще съм в Бъфало до дни. Сама.

Докато чаках отговор, изрових самолетните ни билети и установих (след още търсене в интернет), че „Ройъл Еър Мароко“ биха сменили датата на обратния ми полет срещу такса от три хиляди дирхама — около триста и петдесет долара. Да, бях предплатила за цял месец в хотела, но вече течеше третата седмица. Пол можеше да остане да си завърши рисунките и да си припомни отново какво е да си сам. Сигурна бях, че тъкмо такъв изход си бе желал тайно. Когато си бе направил вазектомията тихомълком, с част от съзнанието си трябва да е знаел, че накрая това ще излезе наяве. Няма как да не му бе хрумнало, че след година опити за бебе ще настоявам да отидем в клиника за безплодие, където да ни направят изследвания. И на този етап…