Ю Несбё - Нож

Чак сега Хари погледна Бьорн Холм. Очите на криминалния експерт бяха влажни и изпъкваха още повече от обикновено върху бледото му лице, обрамчено от яркочервени бакенбарди ала Елвис от седемдесетте, рехава брада по брадичката и каскет, заменил доскоро неизменната ямайска шапка.

— Ако настояваш, ще го кажа, Хари.

Погледът на Хари приближаваше към слънцето. Прескочи периферията на голяма кървава локва върху паркета. На Олег Хари каза, че са му „съобщили” за смъртта на Ракел. Сякаш, преди да види тялото с очите си, не можеше да повярва на новината. Хари се прокашля.

— Първо ми кажи какво имате.

— Нож — отвърна Бьорн. — Съдебният лекар е на път, но според мен става дума за три прободни рани. Не повече. Една в тила, точно под черепа. Това значи, че е починала…

— Бързо и безболезнено. Благодаря за загрижеността, Бьорн.

Криминалният експерт кимна. Хари съобрази, че Бьорн всъщност го е казал колкото заради Хари, толкова и за собствена утеха.

Погледът му се върна върху дървената поставка на кухненския плот. Хиперострите ножове „Тоджиро”, които купи от Хонконг, бяха в традиционния стил на ножовете „Сантоку”, с дръжка от дъб, но имаха и болстер [3] Част от ножа между дръжката и острието, поставена с цел да предпазва пръстите на режещия. — Бел. прев. от бял рог на воден бивол. Ракел обожаваше тези ножове. Липсваше най-малкият от комплекта — универсален нож с около десет-петнайсетсантиметрово острие.

— Няма следи от сексуално посегателство — уточни Бьорн. — Дрехите й са непокътнати. Не е събличана.

Погледът на Хари стигна до слънцето.

Само да не се събуди.

Ракел лежеше свита на кълбо с гръб към него и с лице към кухнята. По-свита, отколкото когато спеше. По гърба й не се виждаха следи от пробождания, а дългата й черна коса закриваше тила. В главата му ожесточено се надвикваха гръмки гласове. Един крещеше, че Ракел е облечена с жилетката със зимни мотиви, която й донесе от командировка в Рейкявик. Втори — че това не е тя, изключено е да е тя. Трети — че ако се осланя на първоначалното предположение и на обстановката, Ракел е стояла с лице към убиеца, когато той я е намушкал, а той не е бил застанал между нея и вратата. Следователно Ракел изобщо не се е опитала да избяга. Ей сега ще стане, викаше четвърти глас. Ще стане, ще тръгне към теб с усмивка и ще ти посочи скрита камера.

Скрита камера.

Хари чу как някой се покашля тихо и се обърна.

Мъжът на вратата беше едър и набит, с глава, сякаш издялана от гранит, и черти, все едно теглени с линия. Изцяло плешив череп, права брадичка, права уста, прав нос и прави тесни очи под прави вежди. Дънки, сако и риза без вратовръзка. Сивите очи гледаха безизразно, но гласът и маниерното провлачване на думите — все едно му доставя удоволствие, все едно е чакал с нетърпение да ги изрече — издаваха онова, което очите скриваха:

— Съжалявам за загубата ти, Хуле, но съм длъжен да те помоля да напуснеш местопрестъплението.

Хари срещна поглед на Уле Винтер. Направи му впечатление, че шефът на КРИПОС си послужи с англицизъм, сякаш вече дори за изказването на съпричастност не съществуваше адекватен норвежки еквивалент. Винтер дори не си направи труда да направи по-продължителна пауза след формалното деклариране на съчувствие: толкова бързаше да изгони Хари. Хари мълчеше. Обърна се и пак погледна Ракел.

— Незабавно, Хуле.

— Мхм. Доколкото ми е известно, задачата на КРИПОС е да подпомага полицията в окръг Осло, а не да коман…

— И в момента КРИПОС подпомага полицията, като не допуска на местопрестъплението съпруга на жертвата. Или се дръж професионално и се оттегли, или ще накарам някой от униформените да ти помогне да излезеш.

Хари знаеше, че Уле Винтер с най-голямо удоволствие би наредил на двама полицаи да го изведат принудително под погледите на колеги, съседи и медийни чакали, завардили улицата долу, където хищно запечатваха с фотоапаратите си всичко, изпречило им се пред погледа. Уле Винтер, с две-три години по-възрастен от Хари, имаше двайсет и пет годишен стаж като следовател на убийства в националната структура КРИПОС, специализирана да подпомага местните полицейски поделения при тежки престъпления, например убийства. А понякога, поради превъзходството си по отношение на кадровия състав и професионалната компетентност, КРИПОС поемаше следствието изцяло в свои ръце. Хари предположи, че Гюнар Хаген лично се е обадил на КРИПОС и е настоял да оглавят разследването. Съвсем правилно решение, впрочем, защото съпругът на жертвата беше служител в Отдела за борба с насилието в Главното управление. Но го жегна, защото между двете структури, разследващи убийства в страната, открай време тлееше негласно съревнование. Друго обаче бе получило отдавна гласност: мнението на Уле Винтер, че Хари Хуле е силно прехвален и легендарният му статут се дължи по-скоро на зрелищния елемент в разкритите от него случаи, отколкото на професионалните му качества. От друга страна, Винтер се смяташе за недооценен, поне що се отнася до извън тясно професионалните кръгове, макар в КРИПОС да минаваше за безспорната звезда. Уле Винтер си го обясняваше с факта, че неговите успехи никога не попадаха на вестникарските страници както успехите на Хуле, защото сериозната полицейска работа рядко получава публичност — за разлика от непредсказуемите действия на алкохолизиран детектив, разкрил шепа убийства в пристъп на неочаквано просветление.