Ю Несбё - Нож

Хари напипа пакета „Кемъл”, пъхна цигара между устните си и извади запалка.

— Ще си вървя, Винтер.

Мина покрай него, спусна се по стъпалата и стъпи на чакъла. Там залитна. Възвърна си равновесието. Понечи да запали цигарата, но сълзите го заслепиха и не виждаше нито запалката, нито цигарата.

— Ето — чу гласа на Бьорн.

Премига енергично два-три пъти и засмука пламъка, поднесен от Бьорн към цигарата му. Дръпна силно. Задави се и дръпна пак.

— Благодаря. И теб ли те изхвърлиха?

— А, не. Работя еднакво добре и с КРИПОС, и с Главното управление.

— В този ред на мисли… не си ли в бащинство?

— Катрине се обади. В момента малкият сигурно седи в скута й на шефския стол и ръководи Отдела. — Кривата усмивка на Бьорн изчезна с бързината, с която се бе появила. — Извинявай, Хари. Не се чувам какви ги дрънкам.

— Мхм. — Вятърът отнесе дима, издухан от Хари. — Значи, приключихте с огледа на двора?

Остани в детективски режим. Не излизай от наркозата.

— Да — потвърди Бьорн. — В нощта срещу неделя температурата падна под нулата и чакълът се е сбил. И да са идвали хора или автомобили, не са оставили следи.

— Нощта срещу неделя? Тогава ли се е случило според теб?

— Тя е студена. Опитах се да сгъна ръката й. Струва ми се, че трупното вкочаняване вече е започвало да преминава.

— Тоест, станало е преди най-малко двайсет и четири часа.

— Да. Патологът ще дойде всеки момент. Добре ли си?

Хари повърна, но кимна и преглътна изгарящата го жлъчка. Ще се оправи. Ще му мине. Нали все още спи.

— Прободните рани… Какъв нож е използван по твое впечатление?

— Предполагам, с късо до среднодълго острие. По ръбовете на раната не личат синини. Значи или не я е пробол надълбоко, или ножът няма гард.

— Кръвта. Пробол я е надълбоко.

— Вярно.

Хари отчаяно смучеше цигарата, изгоряла почти до филтъра. Висок млад мъж в цивилни дрехи и яке „Бърбъри” се изкачваше по наклонената автомобилна рампа.

— От Катрине разбрах, че някой от службата на Ракел е подал сигнал в полицията — каза Хари. — Знаеш ли подробности?

— Само, че е бил шефът й — отвърна Бьорн. — Ракел не се е явила на важно съвещание и при опит да се свържат с нея не си вдигнала телефона. Човекът се притеснил.

— Мхм. Обичайна практика ли е началник да звъни в полицията само защото един от служителите му пропуска съвещание?

— Зависи, Хари. Мъжът пояснил колко отговорно се отнасяла Ракел към служебните си ангажименти. Винаги се обаждала да предупреди, ако е възпрепятствана. А и всички в работата й знаели, че живее сама.

Хари кимна бавно. Знаеха повече. Знаеха, че съвсем наскоро е изхвърлила съпруга си — мъж със славата на лабилен тип. Хари пусна цигарата и чу как тя жално простена, когато я смачка с крак и я разтри с пета.

Младият мъж ги приближи. Беше към трийсетинагодишен, снажен, с хубава стойка и азиатски черти. Костюмът под разкопчаното яке изглеждаше изискан, снежнобялата риза беше безупречно изгладена, а възелът на вратовръзката — стегнат. Гъстата черна коса беше подстригана късо, а прическата можеше да мине за непретенциозна, ако не беше толкова подчертано класическа. Следовател Сун-мин Ларшен от КРИПОС ухаеше дискретно на скъп парфюм. В КРИПОС го наричаха Индекса Никей, макар името Сун-мин да е китайско, а не японско. Докато живееше в Хонконг, Хари на няколко пъти се натъкна на хора със същото име. Сун-мин завърши Полицейската академия през първата година, когато Хари започна да преподава там, но въпреки това Хари го помнеше от лекциите по следствени методи най-вече заради белите ризи, сдържаното поведение, леко подигравателните усмивки, случеше ли се Хари да усети как професионалната почва под краката му се разклаща, и заради резултата от крайния изпит — най-високият, постиган в цялата история на Полицейската академия.

— Съжалявам, Хуле. Приеми най-искрените ми съболезнования.

Сун-мин беше висок почти колкото Хари.

— Благодаря, Ларшен. Съседите ли обиколихте? — Хари кимна към бележника в ръката на следователя.

— Да.

— Нещо интересно? — Хари се огледа.

Между къщите в тузарския квартал „Холменколен” имаше много пространство. Високи живи плетове и редици от смърчове.

Сун-мин Ларшен видимо се поколеба дали да сподели информацията си със служител от Главното полицейско управление. Или навярно го възпираше фактът, че Хари е съпруг на починалата.

— Съседката ти Венке Ангондора Сювертшен отрече да е чула или забелязала нещо необичайно събота вечерта. Попитах я дали спи на отворен прозорец и тя потвърди. Допълни обаче, че не се будела от познати шумове. Например от колата на съпруга си, от съседите или от боклукчийския камион. А и къщата на Ракел Фауке била с много дебели стени — така каза.