Ю Несбё - Нож

Слушаше го как хлипа и си мислеше: докато той плаче, аз ще се държа.

Олег си изля мъката и сякаш пресъхна. Настъпи мълчание.

— Няма да си изключвам телефона. Разбера ли повече, веднага ще ти звънна — обеща Хари. — Можеш ли да хванеш…

— В един има полет през Тромсьо. — Тежкото, пресекливо дишане на Олег съскаше в микрофона.

— Обади ми се при първа възможност, чу ли?

— Да.

— Тате?

— Да?

— Не им давай да…

— Няма — увери го Хари. Сам не знаеше как така отгатна какво минава през ума на Олег. Мисълта не беше рационална, но въпреки това… се появи. Хари се прокашля. — Обещавам никой на местопрестъплението да не вижда от нея повече, отколкото е необходимо, за да си свърши работата. По-спокоен ли си?

— Да.

— Добре тогава.

Мълчание.

Хари търсеше утешителни думи, ала не намери нито една, която да не звучи безсмислено.

— Ще ти звънна — отрони само.

— Добре.

Затвориха.

Хари се изкачваше бавно по баира към черната къща от масивни дървени трупи, озарявана от мигащите сини светлини на полицейските автомобили, паркирани в двора. Оранжево-белите заградителни ленти започваха още от портата. Колеги, недоумяващи какво да му кажат, го гледаха втренчено, докато минаваше покрай тях. Хари имаше чувството, че върви под вода. Все едно витаеше из сън, но се надяваше скоро да се събуди. А навярно беше по-добре да не се събужда, защото сънят го потапяше в своеобразна безчувственост — странна липса на усещания и звуци. Съществуваха единствено размитата светлина и приглушеният звук от стъпките му. Сякаш му бяха инжектирали нещо.

Изкачи трите стъпала до отворената врата към дома, където доскоро бе живял с Ракел и Олег. Вътре пукаха полицейски радиостанции. Бьорн Холм издаваше кратки разпореждания на групата за оглед. Хари си пое пресекливо дъх и прекрачи прага. По навик избягваше местата, обозначени от криминалистите с бели знаменца.

„Разследване — помисли си. — Това е разследване. Сънувам, но аз умея да разследвам дори насън. Стига да се оставя на течението, няма да се събудя. А докато не съм буден, това не е истина.” И Хари се остави на течението. Не погледна към слънцето — към трупа, който — той знаеше — лежи на пода между кухненската част и дневната. Слънцето — дори да не беше Ракел — щеше да го заслепи. Видът на мъртво тяло влияе върху възприятията дори на закоравели следователи. Шокира ги — кога в по-висока, кога в по-ниска степен — и притъпява сетивността им, отнема им възприемчивостта към други, по-малко потресаващи детайли от обстановката: онези дребни подробности на едно местопрестъпление, които понякога ти казват нещо важно. Помагат ти да изградиш цялостна, логически издържана версия за събитията. Или, напротив, забелязваш предмет, който не се вписва в общата картина и затова боде окото с присъствието си. Хари плъзна поглед по стените. На закачалката под рафта за шапки висеше самотно червено палто. Там Ракел окачваше последно използваната връхна дреха — освен ако не реши още с влизането вкъщи, че при следващото излизане няма да я облече. Тогава я прибираше в гардероба при другите си палта и якета. С нечовешко усилие се въздържа да не грабне палтото и да го притисне към лицето си, за да вдъхне уханието й. Ухание на гора. Ракел използваше различни марки парфюми, но една основна нотка в ароматната композиция винаги беше уханието на смесена норвежка гора, огряна от слънчеви лъчи. Хари не виждаше червения копринен шал, който Ракел обикновено съчетаваше с това палто, но забеляза черни ботуши на скарата за обувки отдолу. Погледът на Хари продължи към дневната, ала и там не откри нищо ново. Обстановката беше съвсем същата както преди два месеца, петнайсет дни и двайсет часа, когато напусна тази къща. Нито една от картините не висеше накриво, мебелите си бяха на обичайните места, килимите — гладко изпънати. Погледът му се насочи към кухнята. Ето. В дървената поставка с форма на пирамида върху кухненския плот липсваше един нож. Погледът на Хари стесняваше периметъра около трупа. Усети нечия длан върху рамото си.

— Здрасти, Бьорн — поздрави Хари, без да се обръща и без да прекъсва поетапното запечатване на местопрестъплението.

— Хари… не знам какво да кажа.

— Кажи, че нямам право да бъда тук. Че съм пристрастен, не ръководя разследването и съгласно процедурата трябва да изчакам да ме извикат да я видя за разпознаване на тялото.

— Знаеш, че няма да го кажа.

— Ако ти не го направиш, ще се погрижи някой друг. — Хари забеляза кървави пръски в долната част на библиотечния шкаф: по гърба на събраните съчинения на Хамсун и на стара енциклопедия, която Олег обичаше да прелиства, докато Хари му обясняваше за настъпилите промени след отпечатването на справочника и причините за тях. — Предпочитам да го чуя от теб.