Джудит Ривз-Стивенс - 12-те вятъра

— Ще поостанете ли, шефе? — попита Кийша.

Айрънуд се изкушаваше.

— За колко време ще приключите със скалите?

Тя натисна няколко клавиша и цифрите в долния край на екрана се промениха.

— Те са на трийсетина метра над сегашното морско равнище, тъй че ако започнем оттам… да речем, десет квадрата… деветнайсет със застъпванията. На половинметрови пластове отдолу нагоре. По две минути на квадрат… — Кийша пресметна резултата. — Ако няма нищо, ще знаем със сигурност след двайсетина часа.

— А ако има нещо?

— Ако е в първия квадрат, ще научим след две минути.

— Обади ми се. Ще бъда горе.

Младата жена му подаде дистанционното.

— Поне сложете начало на купона.

Той се усмихна и взе устройството.

— Големият син бутон най-отгоре — насочи го Кийша и се обърна към хората си. — Превключваме на ГСРСА.

Айрънуд натисна бутона и всички цветове на дисплея се промениха в произволно избраните фалшиви нюанси, които улесняваха разграничаването на различните материали.

— Иии… започнахме! — обяви Кийша, когато на екрана запримигва бързо появяващата се и изчезваща триизмерна диаграма на колония.

Милиардерът й върна дистанционното управление и ги остави да се забавляват.

Макар и неканен, Дейвид Уиър остана на четири и половина метра над тях, откъдето наблюдаваше всичко.

Мерит не откъсваше поглед от екраните в центъра за наблюдение, докато ръцете му се движеха по ключовете, плъзгачите и клавиатурата на пулта — следеше кадрите от преминаването на Дейвид Уиър по търговския пасаж преди повече от час.

След като го видя да влиза в магазин за сувенири, той отвори записите от наблюдателните камери вътре. Младежът си купи суичър и две бейзболни шапки, получи голяма пазарска торба и натика раницата и якето си вътре.

Мерит се върна на кадрите от пасажа и проследи обекта сред пазаруващите туристи. Скрил лицето си под козирката на една от новите си шапки, Уиър спираше и разглеждаше всяка витрина. Шефът на сигурността уголемяваше образа и проучваше изложените стоки, но не установи друга система, освен нескопосан опит за заблуда. Каквото и да беше намислил, хлапакът знаеше, че го следят, и правеше всичко възможно да забави неизбежното си разкриване.

Когато стигна до края на пасажа, Уиър се вмъкна в мъжката тоалетна. Вътре нямаше камери. Може би отново се дегизираше.

След като превъртя на бързи обороти пет минути от записа, Мерит стигна до извода, че Уиър няма намерение да излезе.

— Какво прави вътре? — попита Айрънуд-младши.

Мерит изведнъж разбра.

— Остани тук и не откъсвай очи от оная врата. — Уиър вече не беше в тоалетната, защото там имаше друг изход — заключена врата с надпис „Поддръжка“, която водеше към сервизните коридори на хотела под и над публичните му зони.

— Къде отиваш?

Мерит вече излизаше. Нямаше представа как се е досетил Уиър, но знаеше къде е отишъл.

На последното място в света, което някога щеше да види.

Раят беше също толкова голям, колкото и помещението под него.

С една разлика. Тук, горе, единственият под се състоеше от балкон с метален парапет, опасващ вътрешната страна на стените и свързан със система от коридори. Под тях и над гофрираните плоскости от прозрачна пластмаса, които бяха таванът на долното помещение, висеше мрежа от дебели кабели, захранващи шестнайсет камери, насочени право надолу.

Макар и прозрачни отгоре, отдолу плоскостите бяха огледални и скриваха камерите, въртящи се от маса на маса, от крупие на крупие, от играч на играч — тяхното Божие око търсеше признаци за мошеничество. Затова и на жаргона на казината такова място се наричаше „рай“.

Този рай се оказа леснодостъпен. Дейвид се спусна по едно стълбище от сервизния коридор и стигна до скритото ниво между първия етаж на казиното и конферентния център. Друг коридор с голи стени го доведе дотук. Защитена само с електронен четец, вратата се отключи в мига, в който пъхна в него препрограмираната си карта.

Той продължи малко по-нататък по балкона и се приближи до контролния пулт на централизираната система за наблюдение: четири монитора с тактилни ключове, въртяща се шайба за камерите и джойстик. Обаче индикаторните лампички не светеха. Насочените надолу камери не бяха включени.

Дейвид прокара показалец по пулта. На един от ключовете пишеше „Тест“. Идеално. Опция за ръчно включване. Той го натисна.

После завъртя шайбата, за да избере камера. Номер 14. С помощта на джойстика и наблюдавайки един от четирите монитора, успя да я премести до…