Джудит Ривз-Стивенс - 12-те вятъра

— Странно — прибави Ковински.

— Какво е странно? — Личният му опит показваше, че от тази дума не следва нищо добро.

— В имената на файловете няма нищо за неандерталския геном.

Роз въведе някаква команда и подчерта осем от файловете.

— Това е всичко, което е записал на флашката. — Тя се обърна към полковника. — Искате ли да ги отворим? В случай че ги е преименувал.

Лайл се отдръпна и Роз се захвана за работа, докато той и Ковински наблюдаваха как на екрана се появява нещо, напомнящо рентгенови снимки на червеи.

— Ето го — обяви Ковински, когато агентката отвори осмия файл. — Уиър ми каза, че бил с неандерталска ДНК. Митохондриите определено не са човешки. — Тя посочи цифрите до един от червеите. После се намръщи и гласът й прозвуча сепнато. — Това е секвенирано в нашата лаборатория. Носи идентификационния код на военнослужещия.

— Работили ли сте тук с неандерталска ДНК? — попита Лайл.

— Много би ми се искало, но не сме.

— Уиър може да е внесъл проба, без да каже на никого.

— Няма как да вземеш ДНК от устната лигавица на неандерталец. Дори само извличането й от парче кост на двайсет и девет хиляди години е много бавна процедура. Вероятността за контаминация е…

Лайл не се интересуваше от нищо друго, освен от разследването.

— Тая ДНК неандерталска ли е, полковник?

Отговорът на Ковински беше всичко друго, но не и успокоителен.

— Не съм абсолютно сигурна от какъв вид е, но категорично не е на човек. Близък е, но… не е. — Тя се наведе и натисна още няколко клавиша. — Името на военнослужещия би трябвало да е… Хмм. — Изправи се със стиснати устни. — Няма име.

Безпокойството й определено не му хареса.

— Това важно ли е?

— Като оставим настрани въпроса защо Уиър ме излъга за произхода на пробата, това наистина е важно, защото за да го направи, е заобиколил всичките ни правила за събиране на проби и за запазване тайната на личните данни. Това е сериозно нарушение на работните ни стандарти.

— Защо го е направил? Защо някой изобщо би го направил?

Ковински дълго го гледа, явно водейки някакъв вътрешен дебат.

— По-добре аз да ви попитам нещо.

Лайл въздъхна. Нощта не се очертаваше особено приятна.

— Защо военновъздушните сили се интересуват толкова от някакъв незначителен случай на шпионаж, свързан с нечовешка ДНК? — Преди Лайл да отговори, полковникът съвсем сериозно продължи: — Сещам се за няколко причини, но не ми харесват. И ми се струва, че обектът на вашето разследване е много над моето равнище на достъп до класифицирана информация. Много над него.

Последвалата тишина го изпълни с облекчение. Позволяваше му да се съсредоточи, докато преценяваше следващия си ход. „Силата е в численото превъзходство“, реши накрая.

— Полковник, виждам, че имам нужда от специалист по генетика. Вместо да застрашавам оперативната сигурност на това следствие, като се обърна към трета страна, склонен съм да ви помоля да се включите в моята следствена група като консултант.

Ковински още по-силно стисна устни.

— Първо трябва да уговорим някои неща. Няма да допусна да бъде опетнена репутацията на лабораторията, като бъде включена в проучване, което може да се определи като несериозно, спекулативно или… смехотворно.

— Съгласен. Приемате ли?

— Имате ли право да ми разрешите нужния достъп до информация?

— Имам.

— Тогава приемам. А сега ми обяснете какво става, по дяволите?

— Какво знаете за Холдън Стенис Айрънуд?

Лайл с удоволствие видя, че неочакваният въпрос я свари неподготвена.

— Богат. Много богат. Прям. Знам, че са го показвали по новините във връзка с разследване на дейността му. Нещо, свързано с купуване на вестници и телевизионни канали. А, и строи частна ракета за туристически… — Тя млъкна. Явно най-после се бе сетила за онова, с което не желаеше да се замесва. — Вярва в летящи чинии.

— Абсолютно — потвърди Роз, с което не му помогна особено много.

Ковински посочи екрана. Беше се изгърбила леко.

— Това ли било? Извънземна ДНК?!

— Не — отвърна Лайл успокоително. — Айрънуд е главният обект на това следствие, но то няма нищо общо с неговите… да ги наречем хобита.

— Щом това не е нито извънземна, нито човешка ДНК, каква е тогава? — попита Ковински. — И каква е връзката й с Дейвид Уиър?

— Логични въпроси — отвърна той. — Точно за тях се нуждаем от вашата помощ.

Айрънуд каза нещо, но вниманието на Мерит беше насочено другаде.