Джудит Ривз-Стивенс - 12-те вятъра

Лайл беше помолил Роз да копира снимката за дъската в собствения му офис. И досега се опитваше да разбере защо заподозреният е закачил точно тази фотография. Може би това щеше да обясни дързостта на младежа, посмял да открадне информация от въоръжените сили на САЩ за един свръхбогат предател, който вярваше в безумни теории за заговори на държавно равнище, взети направо от таблоидите.

Единствените други лични вещи на работното място на Уиър бяха несвързани с работата му четива на книжната лавица — главно списания за автомобили и мотоциклети, които постоянно се обновяваха — и подобно на всичките си колеги, той имаше лична чаша за кафе. Бяла керамична чаша с рисунка, в която Роз разпозна ексмена Джеймс Хаулет, сега наричан Логан и известен като Улвърийн. Очевидно един от най-популярните съвременни супергерои, той притежаваше избухлив нрав и искаше да знае откъде е дошъл.

— Нима с всички ни не е така? — беше казал Лайл.

В крайна сметка дори след претърсването на офиса му, Уиър си оставаше пълна загадка. Това само по себе си беше информативно. В работата на Лайл загадъчните хора обикновено бяха такива по една конкретна причина: нарочно криеха нещо.

— Последният файл — съобщи Роз.

Полковник Ковински надникна над рамото й.

— Това са файловете, по които Уиър работеше в петък вечер. Остана до късно.

— Известно ни е. — Лайл беше в колата, която проследи малкия до хотел „Хей-Адамс“, и чу всяка дума, изречена както в бара, така и в апартамента на Айрънуд.

Ковински се вгледа по-внимателно в екрана.

— Да, това е всичко. Даже нечовешките му данни са тук.

— Какви данни? — Лайл не обърна внимание на интереса, изписал се на лицето на младата агентка.

— Нечовешки. Правеше сравнителен анализ в рамките на програма за качествен контрол. Поне така ми обясни.

— Какво означава „нечовешки“?

Роз се усмихна още по-широко. Лайл я погледна и поклати глава.

Ковински се замисли, преди да отговори. Сякаш усещаше, че във въпроса му има нещо повече от любопитство на следовател. Така си и беше, но той нямаше намерение да й го каже. Едно бе Айрънуд да дрънка, че в откраднатите от Уиър файлове съществували доказателства за нечовешка ДНК, ала да го потвърди един рационален полковник от въоръжените сили… Това вече беше обезпокояващо.

— Неандерталска ДНК.

Малкият наистина бе казал на Айрънуд, че е свалил такава генетична информация.

— За пещерен човек ли става дума?

— Някога всички сме живели в пещери.

Той се замисли за сутерена на Уиър, също грижливо обискиран и лишен от лично присъствие.

— Някои още живеят в тях.

Роз написа нещо на клавиатурата.

— Горе главата, шефе. Ето файловете, които е копирал във вълшебния си ключодържател.

Сега Лайл обърна по-голямо внимание на екрана. Тези файлове бяха доказателството, което щеше да му позволи да постави Уиър пред избор: или затворник във федерален затвор, или информатор срещу Холдън Стенис Айрънуд.

Чекмеджето на устройството под бюрото се отвори. Роз извади отвътре сребрист диск, надписа го и постави датата с маркер, после го прибра в торбичка за веществени доказателства.

— Това е всичко.

Ковински му се усмихна с половин уста.

— Знаете, че неандерталските данни не са доказателство.

Той я разбра.

— Имате право. Уиър ги е взел от публичен източник, те не са държавна собственост.

— И ако наистина е разработвал програма за сравнителен анализ, има вероятност нито един от файловете, които е копирал оная вечер, да не е държавна собственост.

Лайл съзнаваше, че полковникът му отправя предупреждение. Дейвид Уиър беше дал тези файлове лично на Айрънуд, идеално впримчвайки милиардера в сговор за кражба на държавна собственост. От друга страна, ако откраднатите от малкия файлове не бяха собственост на въоръжените сили…

— Роз, можеш ли пак да провериш файловете, които Уиър е качил на ключодържателя си в петък вечер?

Компютърната специалистка затрака на клавиатурата.

— Готово. Проста работа.

Лайл погледна Ковински.

— Полковник?

Тя се пресегна и също натисна няколко клавиша.

— Направил е абсолютно същото като с другите откраднати файлове. Извлякъл е от служебните досиета данните за семейството, мястото на раждане и геномите.

Лайл се отпусна. Никога не го беше заплашвала опасността разследването му да се провали, но фактът, че Айрънуд е придобил крадена собственост, в края на краищата щеше много да облекчи живота му.