Роберт Харрис - Сянката

— Няма значение — промърмори Ланг. Седеше с клюмнала глава, дълбоко замислен. После изведнъж рязко се изправи. — Така де, погледни например всички тия глупости за гражданските права. Знаеш ли какво бих направил, ако отново дойда на власт? Ще им кажа: добре тогава, пускаме две опашки на летищата. Отляво опашка за полети, на които не сме проверявали пътниците, не сме изготвяли психологически профили, не сме събирали биометрични данни, изобщо не сме нарушавали безценните ви граждански права, не сме изтръгвали информация чрез насилие — нищо. Отдясно опашка за полети, където сме направили всичко възможно, за да осигурим безопасност на пътниците. Тогава хората сами да решават на кой самолет да се качат. Няма ли да е чудесно? Да седиш и да гледаш на коя опашка наистина ще пратят децата си типове като Райкарт, когато стане напечено.

— И Майк беше от тях?

— Не от самото начало. Но за жалост Майк откри идеализма на стари години. Казах му — всъщност това бе последният ни разговор, — казах му, че щом Исус Христос не е успял да реши проблемите на света, когато слязъл да живее сред нас — а Той е бил Божи син! — то не е ли малко нахално от страна на Майк да очаква от мен такъв успех само за десет години?

— Вярно ли е, че сте имали сериозно спречкване? Точно преди да умре.

— Майк отправи някои безумни обвинения. Не можех да се престоря на глух.

— Може ли да попитам какви бяха?

Представях си как Райкарт и прокурорката седят, слушат записа и при тия думи се надигат от столовете. Пак се наложи да преглътна. Собственият ми глас звучеше приглушено в ушите ми, сякаш говорех насън или от много далеч. На записа последвалата пауза е съвсем кратка, но тогава ми се стори безкрайна, а когато Ланг най-сетне проговори, гласът му бе убийствено тих.

— Предпочитам да не ги повтарям.

— Бяха ли свързани с ЦРУ?

— Но ти сигурно вече знаеш — горчиво изрече Ланг, — щом си ходил да разговаряш с Пол Емет.

И този път паузата на записа е точно толкова дълга, колкото и в спомените ми.

След като хвърли бомбата, Ланг се загледа през прозореца и отпи от брендито. Под нас почваха да се мяркат отделни светлинки. Сигурно бяха кораби. Погледнах го и видях, че годините най-накрая са догонили дори него. Личеше по отпуснатата плът около очите, по гънките под брадата. А може и да не беше от възрастта. Може би просто бе уморен. Не вярвах да е спал както трябва от седмици насам, във всеки случай не и след сблъсъка с Макейра. Когато накрая се обърна към мен, в изражението му определено нямаше гняв, а само огромна умора.

— Искам да разбереш — каза той, натъртвайки всяка дума, — че всичко, което съм направил като партиен лидер и министър-председател — всичко, — е било продиктувано от убеждението, че постъпвам правилно.

Измънках някакъв отговор. Бях потресен.

— Емет твърди, че си му показал снимки. Вярно ли е? Може ли да ги видя?

Ръцете ми леко трепереха, докато вадех фотографиите от плика и ги побутвах през масичката към него. Той прехвърли първите четири много бързо, спря се на петата — онази с него и Емет на сцената, — после се върна в началото и започна да ги преглежда отново, като се задържаше на всяко изображение.

Без да откъсва очи от снимките, запита:

— Къде ги откри?

— Макейра ги е поръчал от архивите. Намерих ги в стаята му.

По високоговорителя вторият пилот ни прикани да затегнем коланите.

— Странно — промърмори Ланг. — Странно е как всички се променихме толкова много и все пак си останахме съвършено същите. Майк не ми спомена нищо за снимки. Ах, проклетите архиви! — Той се взря с присвити очи в една от снимките на речния бряг. Забелязах, че най-силно го привлича не собственият му образ или този на Емет, а момичетата. — Помня я. — Той почука с пръст по снимката. — И нея. Тя ми писа веднъж, когато бях министър-председател. Рут не беше доволна. О, боже. — Ланг плъзна длан по лицето си. — Рут. — За момент си помислих, че ще се разплаче, но когато ме погледна, очите му бяха сухи. — Какво ще правим сега? Има ли в твоя занаят процедура за справяне с подобни ситуации?

През стъклото вече ясно се виждаше мозайка от светлини. Зърнах на пътя автомобилни фарове.

— Клиентът винаги има последната дума що се отнася до книгата — казах аз. — Винаги. Но очевидно в случая, като знаем какво е станало…

На записа гласът ми бавно заглъхва, после се чува шум — Ланг се пресегна да ме сграбчи за лакътя.

— Ако имаш предвид станалото с Майк, нека ти кажа, че бях абсолютно потресен. — Гледаше ме право в очите, влагаше и последните си остатъци от актьорска енергия, за да ме убеди, и откровено признавам, че въпреки всичките ми разкрития той успя: до ден-днешен съм сигурен, че казваше истината. — Ако не вярваш на нищо друго, моля те поне да повярваш, че смъртта му няма нищо общо с мен и до сетния си час ще нося образа на Майк в моргата. Сигурен съм, че е било нещастен случай. Но добре, да предположим противното. — Той стисна ръката ми още по-здраво. — Какво си е въобразявал, отивайки в Бостън да разобличи Емет? Имаше достатъчен опит в политиката, за да знае, че такива неща просто не се правят, не и когато залогът е толкова висок. Знаеш ли, в известен смисъл той сам се унищожи. Беше самоубийствен акт.