Роберт Харрис - Сянката

— Трябва ли да съм чувал за Макейра? ~ попитах аз.

— Да, затова недей да казваш обратното. Беше някакъв асистент на Ланг през премиерския му период. Пишеше речи, проучваше управленски решения, разработваше политически стратегии. Когато Ланг подаде оставка, Макейра остана при него като завеждащ кабинета му.

Направих гримаса и казах:

— Не знам, Рик.

През целия обяд бях наблюдавал един престарял телевизионен актьор на съседната маса. Когато бях малък, той се прочу с ролята на самотен баща на тийнейджърки в някакъв комедиен сериал. Сега, докато ставаше и се отправяше с неуверена стъпка към изхода, изглеждаше създаден с една-единствена цел — да изиграе ролята на собствения си труп. Именно с мемоарите на подобни личности се занимавах: хора, паднали няколко стъпала надолу по социалната стълба или чакащи да изкачат тия няколко стъпала, или пък вкопчени с нокти и зъби във върха и бързащи отчаяно да натрупат пари, докато още е време. Изведнъж осъзнах с потресаваща сила цялата нелепост на мисълта, че мога да помагам на един премиер да си напише мемоарите.

— Не знам… — започнах отново аз, но Рик ме прекъсна.

— От Райнхарт Корпорейшън са изпаднали в отчаяние. Утре сутрин ще проведат в лондонския си офис оглед на кандидатите. Мадокс лично пристига от Ню Йорк като представител на компанията. Ланг праща адвоката, който му уреди първоначалния договор — най-печения юрист във Вашингтон, голям хитрец на име Сидни Крол. Мога да предложа и други мои клиенти, тъй че ако не си навит, кажи ми веднага. Но като ги чух какво приказват, мисля, че ти си най-подходящият кандидат.

— Аз? Шегуваш се.

— Не. Уверявам те. Трябва да предприемат нещо радикално, да поемат риск. Това е страхотна възможност за теб. А и ще паднат добри пари. Да не умрат от глад дечурлигата.

— Нямам дечурлига.

Рик ми намигна.

— Ти не, но аз имам.

Разделихме се на стъпалата пред клуба. Отвън чакаше кола с включен двигател. Рик не предложи да ме откара донякъде, което ме наведе на подозрението, че отива на среща с друг клиент, пред когото ще разиграе съвършено същата комедия, която бе изиграл пред мен. Какво ли е обобщаващото съществително за група сенки? Банда? Глутница? Свърталище? Както и да го наречете, Рик използваше доста такива за книгите си. Погледнете списъка на бестселърите. Ще се изумите, ако узнаете колко от тях са дело на автори в сянка, както художествените, така и документалните. Ние сме призрачните работници, които поддържат успешния ход на книгоиздаването, също както светът на „Уолт Дисни“ се крепи върху безброй невидими аниматори. Ние се лутаме из подземните тунели на славата, изникваме тук и там, преоблечени като един или друг герой, за да запазим безупречната илюзия на Вълшебното царство.

— До утре — каза той и изчезна като по магия сред синкав облак автомобилни газове, същински Мефистофел с петнайсет на сто комисиона.

Постоях неуверен и ако се намирах в друга част на Лондон, все още имаше шансове нещата да се развият другояче. Но бях в онази тясна зона, където Сохо се сблъсква с „Ковънт Гардън“: осеяна с боклуци ивица с пусти театри, мрачни улички, червени фенери, снекбарове и книжарници — толкова много книжарници, че да ти прилошее само като ги погледнеш, от мъничките специализирани дюкянчета с безумни цени на Сесил Корт до книжарските грамади на Чаринг Крос Роуд, където редовно правят отстъпки. Често отскачам до вторите да видя как вървят моите заглавия и точно това направих през онзи следобед. Щом влязох, само една малка крачка по протрития червен килим ме делеше от отдела „Биографии и мемоари“, а там изведнъж преминах от „Знаменитости“ към „Политика“.

Изненадах се колко много книги има за бившия премиер — цял рафт с всичко, от ранния животопис „Адам Ланг — държавник на нашето време“ до неотдавнашната убийствена критика „От Адам и Ева ли да почнем? Събрани лъжи на Адам Ланг“, и двете от един и същ автор. Взех най-дебелата биография и разгърнах на снимките: невръстният Ланг поднася на агне шише мляко край стара каменна стена; Ланг като Лейди Макбет в училищна пиеса; Ланг в костюм на пиле в кеймбриджката самодейна трупа „Футлайтс“; Ланг през седемдесетте като банкер с изцъклен поглед; Ланг с жена си и малките си деца пред прага на нова къща; Ланг с розетка на ревера размахва ръце от покрива на автобус в деня, когато е избран за депутат; Ланг с колеги; Ланг със световни лидери, с поп звезди, с войници в Близкия изток. Един плешив клиент с протрито кожено яке, който ровеше по съседния рафт, погледна заглавието. Запуши си носа с едната ръка, а с другата направи движение, като че пуска вода в тоалетната.