Дуглас Престон - Хищник

Частиците станаха още по-активни, малките „ръчички“ се въртяха по начин, който ги придвижваше нагоре към градиента, към по-високата концентрация на захар.

Мелъди усети някаква боязън. Дори не й бе минало през ума, че може да са все още заразни. Но ако бяха живи, те със сигурност бяха заразни — най-малкото за динозавър.

В лабораторията „Влечуги“, надолу по коридора, един от кураторите размножаваше гущери чрез партеногенеза 9 9 Размножаване, без да се опложда яйцеклетката. — Б.пр. в рамките на дългосрочен експеримент. В лабораторията имаше инкубатор за клетъчни култури „инвитро“. Такава клетъчната култура би била отлично опитно поле, за да се отговори на въпроса дали частиците са в състояние да заразят един съвременен гущер.

Тя излезе. Коридорът беше пуст — след пет часа в неделя беше малко вероятно да срещне някого. Лабораторията с надпис „Влечуги“ беше заключена, но картата й мина безпроблемно през четящото устройство и беше въпрос на пет минути да се снабди със съд, пълен с развиващи се гущерски клетки. Занесе го в лабораторията си, отдели малко клетки със струя солен разтвор и ги сложи върху предметното стъкло.

После прилепи очи към окуляра.

Венерините частици спряха движението си към захарния градиент. Те се завъртяха в унисон, почти като глутница вълци, надушили следа, и се насочиха към клетката. Мелъди усети стягане в гърлото. След миг частиците стигнаха до група клетки и се скупчиха около тях, прилепвайки се към клетъчните им мембрани с дългите си придатъци; после с меко режещо движение проникнаха в клетките.

Мелъди гледаше прикована какво щеше да се случи после.

Форд избута мъжа в анцуга назад, към ъгъла на скалата, където беше защитен откъм гърба и отстрани. Тримата войници насочиха оръжията си към Форд. Сержантът направи движение с ръка и останалите двама започнаха да се придвижват напред.

— Спри да се движиш и свали оръжието.

Водачът им кимна да спрат.

— Както вече казах, този човек ще трябва да разкаже на всички ни какво става, или ще го убия. Ясно? Със сигурност не искате да се върнете в базата с организатора си, закопчан в найлонова торба, нали?

— Само го направи, и ти ще си следващия, който ще влезе в найлонова торба — произнесе спокойно Хит.

— Правя го заради вас, сержант.

— Заради нас?

— Вие също трябва да знаете какво наистина се случва.

Тишина.

Форд притисна дулото към ухото на Масаго.

— Говори.

— Пусни го или ще стрелям — спокойно произнесе Хит. — Едно…

— Почакай — намеси се Том. — Ние сме американски граждани. Не сме направили нищо лошо. Затова ли си станал военен — да убиваш цивилни американци?

Усети се леко колебание. После Хит каза:

— Две…

— Послушай ме — продължи Том, обръщайки се директно към сержанта. — Не знаеш какво вършиш. Не следвай сляпо заповедите. Почакай поне да разбереш какво става.

Сержантът отново се поколеба. Останалите двама войника го гледаха. Той беше главният.

Хит свали оръжието си.

Форд заговори спокойно, спомняйки си какво бе учил за преговорите преди години.

— Ти излъга тези хора, нали?

— Не. — Масаго вече се потеше.

— Излъга ги. Но сега ще ни кажеш истината, иначе ще те убия — без втори шанс, без предупреждения, без нищо. Един куршум в мозъка и да става каквото ще.

Форд наистина го мислеше и онзи го разбра.

— Добре. Първи въпрос. За кого работиш?

— Директор съм на отдел „LS480“.

— Какво е това?

— Създаден е през 1973-а година, след мисията на „Аполо“ 17 до Луната. Целта беше да се изследва лунен образец, известен като LS480.

— Лунен образец?

— Да.

— Продължавай.

Масаго преглътна. Потеше се.

— Беше парче, изхвърлено от кратер, познат като Ван Сърг. Камъкът съдържаше фрагменти от метеорита, който е издълбал кратера. В онези включения е имало частици. Микроби.

— Какви микроби?

— Неизвестни. Приличат на извънземна форма на живот. Биологично активни. Биха могли да се използват за военни цели.

— И каква е връзката с динозавъра?

— Същите частици са били открити в динозавърския фосил. Динозавърът е умрял от инфекция, причинена от LS частици.

Форд поклати глава.

— Казвате, че динозавърът е бил убит от извънземна форма на живот?

— Да.

— И отново — каква е връзката с лунната проба? Нещо ми се губи.

— Кратерът Ван Сърг е на възраст шестдесет и пет милиона години. Динозавърът е умрял преди шестдесет и пет милиона години, след като Чикскълъб е ударил Земята.