Дуглас Престон - Хищник

— Тъй вярно, сър.

Един войник затвори врата на товарния отсек, чопърът увеличи оборотите и излетя. Том се облегна на мрежата до Сали, чувстваше се по-изтощен от когато и да е през живота си. Погледна към Масаго. Мъжът не бе произнесъл и думица. Лицето му изглеждаше странно празно.

Хеликоптерът се издигна над стръмните стени, ограждащи долината, и се плъзна на югозапад над върховете на платата. Слънцето стоеше като огромна капка кръв върху хоризонта и когато хеликоптерът набра височина, Том видя Навахо Рим и зад него Платото на древните. В далечината лежеше синята извивка на Чама ривър.

Всичко стана за секунди. Докато започваха лек завой на югоизток, Том улови внезапно движение с периферното си зрение. Масаго! Мъжът бе скочил и се бе втурнал към пилотската кабина. Том бе най-близо и се хвърли отгоре му, но той рязко се извърна и му нанесе остър удар с окованите си в белезници китки. С две ръце измъкна нож от скрита в крачола си кания и хлътна наведен в отвора на пилотската кабина. Другите мъже наскачаха от седалките си, за да го хванат, но в тоя миг хеликоптерът внезапно потъна и се наклони, запращайки ги един върху друг в мрежата. Откъм кабината долетя гъргорещ вик.

— Той ще разбие хеликоптера! — извика Хит, преди ново рязко накланяне да го запрати на другата страна и да блъсне главата му в метална конзола. Гигантът се свлече с окървавено слепоочие.

Машината се залюля опасно и двигателите потрепериха. Том, вкопчен в мрежата, с мъка успя да се изправи, като се бореше да не повърне, докато чопърът свистеше оглушително и се носеше спираловидно надолу. Зърна за миг през отвора на кабината как след кратка отчаяна борба с Масаго единият пилот рухна мъртъв на пода, облян в кръв.

Нов стръмен наклон на хеликоптера и Том използва движението, за да се насочи към кабината. Блъсна се болезнено в стената, оттласна се от една седалка и заби юмрук в ухото на Масаго. Когато той залитна назад, вторият пилот сграбчи закопчаните в белезници китки на Масаго и ги блъсна в конзолата, избивайки по този начин ножа от ръцете му. Чопърът хвърли двамата долу и Масаго докопа пилота, като се мъчеше да го удуши, докато се търкаляха по обляния в кръв под. Том блъсна главата на Масаго в пода, мъчейки се да го откопчи от зашеметения пилот.

— Направи нещо! Ще се разбием! — изкрещя Том към пилота, който едва идваше на себе си. Мъжът се олюля и се върна на мястото си пред таблото, докато машината се накланяше бясно. Последва внезапен тътен откъм двигателите, скоростта намаля, изправиха се. Масаго продължаваше да се мята диво, бореше се с почти нечовешка сила, но свестилият се Хит вече се бе добрал до кабината и с два яростни удара го укроти. Отгоре двигателите пищяха, чуваше се, че вторият пилот вика за помощ, докато се бореше с уредите.

Внезапно покрай стъклото на прозореца премина бързо лицето на една скала; последва страшно разтърсване, вътрешностите на машината задумкаха силно, сякаш парчета от мотора разкъсваха като шрапнели фюзелажа. Вторият пилот беше буквално закован на една страна от летящите отломки, кръвта му се плискаше срещу разтрошения плексиглас на предното стъкло. Пронизителният скърцащ звук от разкъсване на метал в скала бе последван от ужасния безтегловен момент на свободно падане, след което се чу мощен грохот.

Тишина.

Том усети, че сякаш изплува от тъмното и му трябваха няколко секунди, за да си спомни къде се намира. В разбит хеликоптер. Опита се да се движи и да разбере какво го е блокирало в ъгъла, но върху него се посипаха отломки. До слуха му достигна вик, сякаш идваше някъде отдалече, чу шума от капките от хидравличната течност (или от кръв), в носа го удари смрадта на авиационно гориво и изгоряла електроника. Всяко движение бе спряло. Опита се да се освободи. От едната страна на хеликоптера имаше огромна цепнатина и през нея можа да види остатъка върху стръмния склон на една разбита скала. Хеликоптерът стенеше и се въртеше, металните нитове се пукаха. Въздухът започна да се пълни с пушек.

Том се изкачи върху останките и намери Сали цялата омотана в мрежата и брезентовите мушами. Той издърпа настрани мрежата.

— Сали!

Тя се размърда и отвори очи.

— Ще те измъкна оттук. — Той я хвана под мишниците и я изтегли; беше само объркана.

— Том! — долетя гласът на Уайман Форд.

Обърна се. Форд се катереше по купчина отломки, по лицето му се стичаха кървави ручейчета.

— Огън — задъхано каза той. — Горим. — В същия момент се чу свистящ звук и опашната секция избухна в пламъци, плисвайки жега в лицата им.