Лейф Перссон - Убийството на Линда

Двамата мъже представляваха двестакилограмова полицейска мощ от най-чистокръвен вид. Целите в мускули, без грам тлъстини, с отлично тренирани сетива и моторика, Адолф и Графа олицетворяваха мечтата на всеки изплашен гражданин, обадил се да съобщи в полицията, че трима непознати хулигани се опитват да разбият вратата на жилището му.

Когато завиха пред указания адрес на улица „Пер Лагерквист“, жена на средна възраст в силно превъзбудено състояние изскочи пред полицейския автомобил, размаха бурно ръце и започна да бръщолеви нещо неразбираемо. Адолф слезе пръв от колата, хвана я внимателно за ръка, настани я на задната седалка и я увери, че „всичко е наред“. И докато Графа заемаше позиция пред задния изход от къщата — в случай че нападателят още не е успял да се измъкне, — Адолф бързо провери коридора на жилищната сграда и влезе в апартамента. Това не се оказа трудна задача, защото вратата зееше широко отворена.

Всъщност точно той натрупа точки, като за пръв път приложи на практика онова, което го бяха научили в Полицейската академия в Стокхолм. Претърси жилището с пистолет в ръка. Промъкваше се на пръсти покрай стените, за да не усложнява излишно работата на криминалните експерти и да не дава на извършителя предимство, ако онзи все още е в апартамента и прояви неблагоразумието да го нападне. Ала единственият човек вътре беше жертвата. Лежеше върху леглото в спалнята — неподвижна, увита в окървавен чаршаф, който покриваше главата, тялото и половината й бедро.

Адолф се приближи до прозореца и извика на Графа да провери стълбището. После прибра пистолета си в кобура и извади малкия фотоапарат, който досега стискаше под лявата си мишница. Направи три снимки от различен ъгъл на неподвижното покрито тяло, после предпазливо повдигна горния край на чаршафа, за да провери дали все пак не е жива. С десния си показалец напипа сънната й артерия, макар да беше напълно излишно предвид примката около шията й и оцъклените й очи. Внимателно докосна бузите и слепоочията й. За разлика от топлата кожа на живите жени, които бе докосвал на същите места, пръстите му усетиха колко безответна и безжизнена е нейната.

„Смъртта е настъпила преди броени часове“, предположи той.

Познаваше тази жена. В нейно лице разпозна не просто човек, когото бе виждал някъде. Бе разговарял с нея. Тя бе спохождала еротичните му фантазии. Това беше най-изумителното от всичко… но той нямаше намерение да го споделя с когото и да било. В момента Адолф осъзнаваше съвсем ясно къде се намира. Сетивата му възприемаха обстановката, но същевременно сякаш бе застанал встрани и наблюдаваше какво се случва със самия него. Усети нарастваща дистанция и към собственото си тяло, и към мъртвата, която само допреди няколко часа е била жива материя точно като него.

Още в десет часа сутринта двамата полицаи от дежурното звено на Криминалния отдел разпитаха свидетелката, открила жертвата. Записаха разпита на диктофон и още същия ден разпечатаха стенограмата, възлизаща на двайсетина страници. Свидетелката, Маргарета Ериксон, петдесет и пет годишна бездетна вдовица, живеела на последния етаж в сградата, където се намираше апартаментът на убитата жена.

По време на разпита, пишеше в стенограмата, свидетелката е била уведомена, че според правно постановление, регламентирано в 23-а глава, 10-и параграф на Съдебнопроцесуалния кодекс, няма право да огласява класифицирана информация, касаеща текущото разследване. За сметка на това обаче писменият документ не съдържаше информация за реакцията на свидетелката, след като са й заявили, че ще бъде подведена под съдебна отговорност, ако разкрие пред някого как е протекъл разпитът. Всъщност пропускането на такъв тип сведение едва ли е изненадващо, предвид факта, че, по подобие на мнозина други свидетели, и Маргарета Ериксон увери разпитващите, че не е от хората, които дрънкат наляво-надясно.

Свидетелката се оказа председател на жилищното сдружение, което притежаваше жилищната сграда, състояща се от мазе, четири етажа и таванско помещение. На долните три етажа се помещаваха по два апартамента, а на четвъртия, където живееше свидетелката — един с двойно по-голяма площ. Общо седем жилища, обитавани предимно от хора на средна или в напреднала възраст, самостоятелно живеещи или двойки с пораснали и отдавна отлетели от семейното гнездо деца. В момента повечето били заминали на почивка.

Апартаментът, където беше извършено убийството, бил собственост на майката на жертвата. Според свидетелката девойката отсядала там от време на време. Напоследък посещенията й зачестили, а майка й почивала на вилата си недалеч от Векшо.