Лейф Перссон - Убийството на Линда

— Най-покорно благодаря — Бекстрьом се поклони.

Чака точно петнайсет минути, както и бе очаквал. И дете ще се сети защо се бави началникът. „Дори и ти се досещаш, мъжемразка такава“, помисли си той и се усмихна най-сърдечно на секретарката. Тя не отговори. Само го проследи с мнителен поглед.

Бекстрьом завари най-големия шеф все още потънал в размисли. Или поне така изглеждаше, защото търкаше с десния си палец и показалец мъжествената си, силно издадена напред брадичка. Когато Бекстрьом влезе в кабинета му, ШГДКП не каза нищо, само кимна.

„Колко странен тип — помисли си Бекстрьом. — И в какви дрехи се е облякъл, при условие че навън е трийсетградусова жега!“

Началникът на Националната дирекция „Криминална полиция“ беше, както винаги, безупречен във външния си вид, но днес носеше униформата на конната полиция: черни ботуши за езда, сини панталони, ослепително бяла риза с пагони: три реда с дъбови листа, разделяни от златни линии и увенчани с кралска корона. Над горния ляв джоб на ризата му беше прикачен четирилентов награден знак, а над десния — двете кръстосани златни саби, които по непонятни причини се бяха превърнали в емблема на Националната полиция. Началникът носеше и вратовръзка, надлежно закрепена с помощта на игла, отново с отличителните знаци, показващи високия чин на приносителя. ШГДКП стоеше изправен като ръжен, с прибран корем и изпъчени гърди, които сякаш се опитваха да съперничат на брадичката му за приза „най-издадена част на тялото“.

„Колко отвратителна долна челюст. В лице прилича на петролен танкер“, помисли си Бекстрьом.

— Ако облеклото ми те озадачава — подхвана ШГДКП, без да го удостоява дори с поглед и без да снема пръстите от онази част от тялото си, която най-много занимаваше мислите на Бекстрьом, — възнамерявам по-късно да изведа Брандклипарен на разходка.

„Шефът не е вчерашен и трябва да внимавам“, каза си наум Бекстрьом.

— Царствено име на благороден жребец — добави ШГДКП.

— Конят на Кале 3 3 Кале — галено име на Карл. — Б.пр. XII, нали? — попита раболепно Бекстрьом, макар че, когато някога учиха за шведските крале, той все бягаше от час.

— На Карл XII и на баща му — уточни ШГДКП. — Името е било едно и също, но не и конят. Знаеш ли какво е това? — попита той и посочи макетите, подредени върху внушителния плот на конферентната маса.

„Като гледам всички тези терминали, хангари и самолети, едва ли е битката при Полтава 4 4 Битката при Полтава, част от Великата северна война, се състои на 28 юли 1709 година между армиите на шведския крал Карл XII и руския цар Петър Велики и се превръща в едно от най-големите военни поражения в историята на Швеция. — Б.пр. “, помисли си Бекстрьом.

— Летище „Арлавда“ — рискува той. — Вероятно така изглежда от птичи поглед.

— Точно така — потвърди ШГДКП. — Но не те повиках, за да говорим за това.

— Слушам, шефе. — Бекстрьом си придаде вид на отличника в класа.

— Векшо — натърти началникът. — Сутринта е намерено тялото на удушена млада жена. Най-вероятно е и изнасилена. Обещах на колегите да им помогнем. Събери си екип и веднага потегляйте. Подробностите ще уточниш с участъка във Векшо. Ако някой от колегите тук има възражения, аз ще се разправям с него.

„Супер — зарадва се Бекстрьом. — Това звучи по-добре и от приключенията на тримата мускетари.“ По една или друга случайност беше чел тази книга като малък, докато бягаше от училище.

— Нямаш грижи, шефе — отвърна Бекстрьом на глас.

„Векшо… — продължи наум. — Не се ли намираше някъде до морето, в южната част на Смоланд? По това време на годината там сигурно гъмжи от мои връстнички.“

— Има още нещо — подхвана началникът. — Докато не съм забравил… Възникна малко усложнение — по отношение на самоличността на жертвата.

„Ще я видим тази работа, рекла сляпата Сара“, изникна в ума на Бекстрьом, докато половин час по-късно уреждаше подробностите по пътуването от кабинета си. Първо се постара да издейства парични средства от служебната каса, макар че беше петък и отпускарско време. После увеличи командировъчните с няколко хилядарки в брой от касата на сектор „Тежки престъпления“ 5 5 В тази каса обикновено се съхраняват неголеми суми, които полицаите да използват за дребни служебни разходи: храна, цигари и възнаграждения за информатори от криминалните среди, които сътрудничат на полицията. — Б.пр. . Средствата в нея винаги спасяваха положението, когато дотрябват за неочаквани и спешни задачи. За щастие, касата се намираше в кабинета на Бекстрьом. Макар от заплатата му да не остана почти нищо, в близките няколко дни нямаше да търпи никакви лишения от битов характер.