Роберт Ладлэм - Загадката Халидон

Това се подразбираше.

А дори да имаше такива данни, никой нямаше да им обърне внимание.

Свещеният знак на академизма.

Университетът извършваше кражба. Никой не задаваше въпроси.

Изборът на Алекзандър Маколиф за поста директор на проучването предизвика смущение както в обществото, така и в университета. Въпреки това американецът беше избран от Ямайското министерство. Колониите често нанасяха такива обиди.

Но като вземеше парите, човек спираше да спори.

Защитени от свещения знак.

«Всичко е точно толкова усложнено, че да бъде академично приложимо» , мислеше си Маколиф. Джулиан Уорфийлд познаваше дебрите, през които маневрираше.

Холкрофт от британското разузнаване също ги познаваше.

А Алекс започна да осъзнава, че ще трябва да наваксва. Както компанията «Дънстоун», така и контраразузнаването преследваше определени цели. Той можеше да се загуби в това преследване.

В някои отношения вече беше загубил.

Възнамеряваше да направи нещо по въпроса в обозримо бъдеще. Определени… неща трябваше да се изяснят.

Но непосредствената му грижа беше избора на екип.

Маколиф беше прилагал подхода си за избор на подчинени достатъчно често, за да знае, че той върши работа. Нямаше да покани за разговор когото и да било, ако не беше чел внимателно работите му; всеки един, когото канеше за разговор, вече бе доказал възможностите си на хартия. Освен специфичните области на познание го интересуваше способността им за адаптация към природните и климатичните особености и към изискванията на съвместния живот.

Той бе свършил тази работа. Беше готов.

— Секретарката ми предаде, че сте искали да ме видите, господин Маколиф.

Говорещият стоеше на вратата. Това бе завеждащият катедрата по геофизика, очилат, ъгловат учен, който се опитваше да не издава неприязънта си към Алекс. Беше очевидно, че човекът се чувства измамен както от Кралското общество, така и от Кингстън, защото не е бил избран за работата на Маколиф. Завършил неотдавна едно отлично проучване в Ангуила; между тази работа и ямайската експедиция имаше прекалено много прилики, които го караха да се чувства засегнат.

— Мили боже — каза Алекс. — Очаквах да ме поканите във вашия офис — той се приближи до бюрото си и се усмихна смутено. Беше стоял до единствения прозорец и бе гледал през миниатюрния четириъгълник навън към минаващите студенти, които носеха книги, с чувство на благодарност за това, че вече не е част от този свят. — Мисля, че ще бъда готов да започна разговорите с кандидатите днес следобед.

— Толкова скоро?

— Благодарение най-вече на вас, професор Ролстън. Препоръчахте ми чудесни учени. — Маколиф не го каза от учтивост; кандидатите на професора бяха добри на хартия. От десетината, които стигнаха до последния кръг, точно половината бяха предложени от Ролстън; останалите петима работеха на свободна практика и бяха високо оценени от две лондонски проучвателни фирми. — Склонен съм направо да взема вашите хора, без да се срещам с никакви други — продължи Алекс вече само от учтивост. — Но от министерството в Кингстън настояват да поговоря с тези. — Маколиф подаде на Ролстън лист хартия с пет имена, които не бяха на хора от Университета.

— А, да. Познавам някои — каза Ролстън, а тонът му любезно отбеляза комплимента на Алекс.

— Двамата тук са… двойка, нали разбирате.

— Какво?

— Мъж и жена. Семейство Йенсен.

— Тук има един Йенсен. Коя е жената?

— Р. Л. Уелс. Това е Рут Уелс, жената на Йенсен.

— Нямах представа… Не бих казал, че този факт е в тяхна полза.

— Защо не?

— Не съм сигурен — отговори искрено Алекс.

— Никога не съм правил проучване с женена двойка. Глупава реакция, нали? Познавате ли някой от останалите?

— Един от тях. Предпочитам да не коментирам.

— В такъв случай бих искал да го направите.

— Фъргюсън. Джеймс Фъргюсън. Беше мой студент. Много нахакано момче. Доста самоуверен, ако разбирате какво имам предвид.

— Но той е ботаник, специалист по растенията, а не геолог.

— Има опит в проучванията; геофизиката му беше втора специалност. Разбира се, това бе преди доста години.

Маколиф отдели няколко листа хартия на бюрото си.

— Не може да е било преди много време. Той е ходил само на три експедиции и всичките са през последните четири години.

— Наистина не бе отдавна. Трябва да го видите. Чух, че го смятат за доста кадърен.

— Ето ги и вашите хора — каза Алекс, като подаваше на Ролстън друг лист. — Избрах петима от осемте, които предложихте. Да очаквам ли още някакви изненади от тях? Между другото, надявам се, че одобрявате избора ми.