Роберт Ладлэм - Загадката Халидон

Алекс разбираше. Холкрофт му осигуряваше фундаменталните средства: инструменти и самочувствие.

— След няколко дни ще получиш информация за свръзката си в Кингстън; все още уреждаме нещата. В Кингстън цари бъркотия; там не е лесно да спечелиш доверие.

— Чие доверие? — попита Маколиф.

— Добър въпрос — отговори агентът. — Не се старай да вникнеш в него. Това ни е работата. Запомни всички останали.

Алекс погледна написаните на машина имена върху хартия, която не можеше да се изнася от къщата в Кенсингтън.

— На доста хора плащате.

— Малко повече са, отколкото ни трябват. Онези, които са задраскани, са се подписвали за пари на две места — при нас и в ЦРУ. През последните години вашето Централно Разузнавателно Управление прекалено се политизира.

— Притеснява ли ви изтичането на информация?

— Да. «Дънстоун Лимитид» е жива във Вашингтон. Невидима, но много жива.

Сутрините влизаше в другата сфера на реалността, Лондонския университет. Той откри, че е по-лесно, отколкото бе смятал да прогони грижите от миналата нощ. Теорията на Холкрофт за отделните цели му свърши работа; той наистина влезе в ритъм. Вниманието му се ограничаваше върху професионалните проблеми — създаването на изследователския екип.

Беше решено, че броят им няма да надхвърля осем, за предпочитане бе да са по-малко. Изискваха се познания в нормалните области: стратификация на глинестите пластове, варовика и скалите; анализи на водни и газови източници; вегетиране — изследване на почвата и растенията. И накрая, тъй като изследването включваше терени във вътрешността на Кок Пит, щеше да им трябва някой, който да е запознат с местните диалекти и обичаи. Уорфийлд мислеше, че този последен член на екипа е излишен; но Алекс познаваше обстановката по-добре от него. В Ямайка не беше лесно да те приемат.

— Маколиф вече бе избрал един от членовете на екипа, изследовател на почвата от Калифорния на име Сам Тъкър. Сам беше огромен, як мъж, прехвърлил петдесетте и притежаваше всички прекалености, които човек можеше да си представи, но бе абсолютен професионалист в своята област. Беше също и най-сигурният човек, който Алекс познаваше, верен приятел, заедно с когото бяха правили проучвания от Аляска до миналогодишната поръчка на «Кайзер» в Оракабеса. Маколиф намекна, че ако Джулиан Уорфийлд не одобри Сам, може да му се наложи да си потърси друг изследовател.

Това бе напразна заплаха предвид всички съществуващи обстоятелства, но си струваше неудобството, ако се наложеше да отстъпи. Алекс искаше да вземе Сам със себе си в Ямайка. Останалите щяха да бъдат нови, непроверени; но Тъкър бе издържал проверката на годините. На него можеше да се разчита.

Уорфийлд подложи Сам Тъкър на проверка от «Дънстоун» и се съгласи, че у него няма нищо осъдително, освен някои дребни особености. Но положението на Сам не трябваше да се различава от това на останалите членове; никой не биваше да знае за интересите на «Дънстоун». Това се подразбираше.

Никой нямаше да знае. Ако в смущаващите твърдения на Холкрофт имаше поне капка истина, Алекс щеше да държи на тайната повече, отколкото си мислеше Уорфийлд.

Всички участници в проучването щяха да чуят една и съща история и да научат скалъпените от «Дънстоун Лимитид» факти. Дори организациите, които бяха привлечени, приемаха фактите за истина; нямаше причина да се съмняват. Финансовите гаранции не се поставяха под съмнение; те бяха защитени от свещения знак на академизма. Завиждаха им, възхищаваха им се, но никога не ги обсъждаха.

Необходимата гаранция за осъществяването на геоложкото проучване бе дадена от Кралското общество на историците, подкрепено от Комитета за обществена дейност към Камарата на Лордовете. Експедицията трябваше да се осъществи като съвместен проект на Лондонския университет и Ямайското министерство на образованието.

Всички заплати, разходи, всякакви видове плащания трябваше да се извършват чрез университетската каса. Кралското общество щеше да създаде канали за банков кредит, а Университетът трябваше да използва тези фондове.

Основанията за извършване на проучването съвпадаха с опитите на Обществения комитет към Лордовете, чиито членове осигуряваха хора и плащаха на повечето кралски общества. Това беше бащински подарък за новата независима нация — още едно неподлежащо на забравяне свързващо звено с Британия. Един урок, който щеше да влезе в учебниците за идните години. Защото според Ямайското министерство нямаше данни, че точно тази територия е била подлагана на каквото и да било геофизично проучване.