Роберт Ладлэм - Загадката Халидон

— Ще те убие? Тези думи ли ви смущават, господин Маколиф?

— Нямам основателни причини да използвам тези думи, господин Холкрофт.

— Естествено. Никой никога не свиква с тях… Да, ние смятаме, че той ще те убие. Ще нареди да те убият, разбира се. След като ти изпие акъла.

Маколиф се облегна на стената, като разглеждаше уискито в чашата си, но не пиеше.

— Вие не ми предлагате алтернатива, нали?

— Разбира се, че ти предлагаме. Мога да си тръгна оттук; все едно че никога не сме се срещали.

— Ами ако някой те види? Нали каза, че ме наблюдават.

— Те няма да ме видят; ще трябва да се задоволиш с уверението ми — Холкрофт се облегна на стола си. Той замислено допря пръсти. — Разбира се, при това положение ние не сме в състояние да ти предложим защита срещу която и да било от страните…

— Защита от недоказуемото — тихо се намеси Алекс.

— Да.

— Нямам алтернатива… — Маколиф се отдръпна от стената и отпи няколко глътки. — Освен една, Холкрофт. Да речем, че се съглася да ви сътруднича, защото обвиненията ви… или теориите ви, както и да ги наричате, може би имат известни основания… Но аз не нося отговорност пред вас.

— Не съм сигурен, че разбирам.

— Няма да се подчинявам сляпо. Няма да ме разигравате като марионетка. Искам това условие в писмен вид, ако му викате така.

— Така трябва да е. Често съм го използвал.

Маколиф прекоси стаята към англичанина и се насочи към облегалката на стола си. Седна на ръба й.

— Сега ми го обясни простичко. Какво трябва да правя?

Гласът на Холкрофт прозвуча спокойно и отчетливо:

— Целите са две. Първата е да се открият противниците на «Дънстоун»; онези, които унищожиха — избиха първия изследователски екип. Предполага се, че те ще те отведат до втората и очевидно основна цел: имената на хората от неизвестната йерархия на «Дънстоун». Безликите хора в Лондон, Париж, Берлин, Вашингтон… поне един-двама. Ще ти бъдем благодарни за всяка конкретна подробност.

— Откъде да започна?

— Страхувам се, че знаем много малко. Но все пак имаме нещо. Това е само една дума, може би някакво име. Не знаем. Но имаме сериозни причини да смятаме, че е страшно важно.

— Една дума ли?

— Да… «Халидон».

Той се чувстваше така, сякаш работи в две различни сфери на действителността, като никоя от тях не е напълно реална. През деня Маколиф се съвещаваше с мъжете и жените в геофизичните лаборатории на лондонския Университет, като събираше данни за изследователския си екип. Университетът, както и Кралското общество на историците, бяха прикритие на «Дънстоун», но нито една от двете организации не знаеше, че експедицията се финансира от «Дънстоун».

През нощта, в ранните сутрешни часове, той се срещаше с Холкрофт в малки охранявани къщи на слабо осветените улици в Кенсингтън и Челси. До тези места го возеха с две различни превозни средства — карани от служители на разузнаването таксита. За всяка среща Алекс си имаше легенда, която обясняваше местонахождението му: покана за вечеря, момиче, претъпкан познат нему ресторант; нищо необичайно, всичко беше лесно обяснимо и можеше да се провери.

Сеансите с Холкрофт бяха разделени на инструктаж в различни области: политическия и финансовия климат в Ямайка, контактите между разузнавачите на острова, и някои основни умения — използване на уреди за осъществяване на комуникация и за контранаблюдение.

На няколко от сеансите Холкрофт доведе «специалисти» от Западна Индия — черни агенти, способни да отговорят на всеки въпрос, който би могъл да зададе Маколиф. Маколиф имаше само няколко въпроса; преди малко повече от година той беше правил проучване за «Кайзер боксит» край Оракабеса и подозираше, че този факт е насочил Джулиан Уорфийлд към него.

Когато бяха сами, Холкрофт не спираше да мърмори за отношенията и реакциите, които Алекс трябва да поражда.

Винаги се опирай на част от истината… старай се да звучи просто… основните положения да могат да се потвърдят лесно…

Ще откриеш, че е доста приемливо да работиш на различни нива… естествено, инстинктивно. Ще започнеш да се съсредоточаваш поотделно върху нещата, без да ги смесваш…

Личните ти сензори ще се активират много бързо… втора природа. Ще влезеш в ритъм… свързващото звено между отделните ти цели…

Британският агент никога не наблягаше на казаното, а просто бе многословен. Той повтаряше фразите отново и отново с леки изменения в подбора на думи.