Сорен Свейструп - Кестеновия човек

Силна бяла светлина осветява пода в долния край на триметрово грубо бетонно стълбище. Хес си спомня колко мрази избите. Мазето в парк Один, в гаража на Лаура Киер, в Урбанпланен, в полицейското управление във Вордингборг, а сега и този… Той сваля предпазителя и стъпка по стъпка започва да се спуска, концентрирайки се върху областта на пода близо до стълбите. Спускайки се на пет стъпки, той спира, натъквайки се на куп лепкави, смачкани найлонови предмети. Рови с пистолета в купчината, и забелязва, че това са сини калъфи за обувки, каквито той и колегите му слагат върху обувките си, когато изследват мястото на престъплението. Само че тези вече бяха употребени и всички изцапани с кръв. И на следващите стъпала се виждат кървави отпечатъци, водещи нагоре, които завършват близо до купчината найлони за обувки. Моментално осъзнава видяното. Той се обръща рязко, поглежда нагоре и вижда фигура, стояща на прага. И като махало, което със свистене пори въздуха, към него лети брадва. Хес успява само да си спомни убития инспектор Мариус Ларсен — и получава удар в главата.

Мазето в къщата на баба му беше влажно, с петна от мухъл по грубите стени и неравен каменен под. Беше много слабо осветена от голи крушки без абажури в стари черни порцеланови фасунги, висящи от тавана върху проводници с текстилна изолация. Този мистериозен свят със странни стаи и коридори, където цари хаос и безпорядък поразително се различаваше от другия горе, зад вратата, разделяща етажите.

В първия доминират жълтеникави тонове. Тежките мебели, тапетите с цветя, измазаният таван, завесите — всичко, дори вонята от бабините му цигари [58] Серути — тънки цигари без филтър , беше жълтеникава. Красива пирамида пепел върху етернитна плоча вечно стои до подплатения градински стол, на който баба му седи в хола до деня, в който буквално я пренесе на ръце до колата и изпрати в старчески дом. Хес мразеше да я посещава, но в мазето беше още по-лошо от горния етаж. Там няма прозорци, няма въздух, няма изход — просто клатеща се стълба, по която зигзагообразно се изкачва в тъмнината, когато се връща от подземието с поредната бутилка, която слага на малкото нощно шкафче до градинския стол на баба си.

Точно със същото чувство на гадене, надигащо се в гърлото и ужасното чувство на паника, както тогава, в детството, Хес се събужда в мазето на Кестеновото имение. Някой го удря силно по лицето и той усеща как кръвта се стича по лицето му.

— Кой знае, че си тук? Отговаряй!

Хес лежи на пода, облегнат с гръб към стената. И Генц му удря шамар в лицето. Той е в бяла найлонова роба и само очите му се виждат между маската, която покрива устата му, изпръскана с кръв и синята шапка на главата. Хес не може да се предпази от шамарите, тъй като ръцете му са вързани зад гърба с някаква лепкава лента.

— Никой…

— Сложи пръста си тук. Или ще го отрежа. Хайде направи го!

От тласъка на Генц Хес пада като чувал. Генц се навежда над него.

Притискайки бузата си към пода, Марк се оглежда за пистолета си, но той лежи на няколко метра. Генц притиска палеца на Хес до сензорния бутон на мобилния му телефон. Без да сваля очи от дисплея, той се изправя и Хес вижда, че държи в ръката си мобилния му. Той знае, че отново ще получи удар и се опитва да се подготви. Ударът по главата обаче е толкова силен, че Хес почти отново припада.

— Обадил си се на Ниландер преди девет минути.

Вероятно още преди да слезеш от колата, когато си спрял в двора.

— О, да, точно… напълно забравих.

Следва още един удар по главата, почти на същото място като първия и този път Хес трябва да изплюе съсирек кръв, за да не се задуши. Той си казва, че времето за шеги свърши, но информацията, дадена от Генц, очевидно ще му бъде полезна. Ако той се е обадил на Ниландер преди девет минути, то много скоро Бринк и екипа за бързо реагиране от Вордингборг ще бъдат тук. Освен ако, разбира се, снежните преспи не ги забавят.

Хес отново плюе и този път забелязва, че локвата кръвта в краката му не е от него. Той проследява откъде тече и вижда отворена рана от ръката, увиснала на операционната маса. Върху нея лежи неподвижното тяло на Роза Хартунг; върху лявата й ръка, на мястото, където преди е била ръката, се поставени пластмасови хирургически скоби, за да се предотврати кървенето. А на дясната й ръка изглежда също има дълбок разрез; обаче под нея е поставена синя кофа. Хес едва успява да различи съдържанието му и това предизвиква нов пристъп на гадене.