Сорен Свейструп - Кестеновия човек

От напрягането кървенето от раната на главата не спира и кръвта залива лицето на Тулин. За да не припадне, трябва да поема дълбоко въздух. Главата й е обвита с лепенка така небрежно, че може да диша само с едната ноздра, но ръцете й са вързани и тя няма начин да откъсне лентата. Тулин лежи отстрани в тъмния багажник и след като си поема дъх, отново опира коленете си на мястото, където според нея е ключалката. Всичките й мускули са напрегнати, като задната част на главата и раменете се опира в предната стена. С всички усилия, тя притиска ключалката отново и отново и от носа й тече кръв. Ключалката обаче не поддава. Но някакъв малък винт болезнено се врязва в ставата под коляното. От липсата на въздух силата й бързо я напуска и тя се отказва да се бори с ключалката и конвулсивно си поема въздух.

Тулин няма представа колко време е прекарала в багажника. В последните минути бе чула пронизителни звуци на някакъв включен електрически уред и в същото време женски писъци и тези минути й се сториха цяла вечност. Въпреки че писъците са приглушени, сякаш устата на жената е запечатана и звукът достига до Тулин като през вентилационен канал, й се струва че никога досега не е чувала подобни сърцераздирателни писъци. Ако ръцете й не бяха вързани, тя щеше да запуши ушите си, включително и заради причината, че отлично разбира защо една жена крещи толкова ужасно.

Възвръщайки се в съзнание, тя дълго време не можеше да разбере къде се намира, тъй като наоколо беше мрак. Обаче усещайки студените метални стени отстрани и капака над нея, Тулин предположи, че най-вероятно е в багажника на колата; явно тази, с която тя и Генц пристигнаха тук. Когато гората внезапно се раздели и те влязоха в двора на имението, Ная първо забеляза самата сграда с две крила. Слезе от колата в току-що навалелия сняг, и с ъгъла на окото си забеляза гигантските кестени, обграждащи имота, и когато видя табелата над входната врата, веднага извади пистолета. Къщата със сламен покрив на пръв поглед й се стори тъмна и негостоприемна. Тя се приближи, светлинните сензори работеха, светлините на фасадата светнаха и Тулин видя камерите за наблюдение под купола. Вратата на главния вход беше заключена, в самата къща никой не се виждаше, но тя нито за миг не се съмняваше, че са пристигнали на правилното място.

Тулин обиколи къщата, търсейки друг начин да влезе в сградата, но неуспешно. Тя се канеше да счупи един от прозорците на първия етаж и да се промъкне през него, когато Генц, който изведнъж излезе отзад, каза, че е намерил ключа под килима пред входна врата. Което не я изненада, защото самата тя мислеше да погледне там. И накрая успяха да влязат в къщата. Първо влезе Тулин и вече в коридора усети миризмата на лак и прясно подрязани дъски, сякаш къщата току-що е ремонтирана и никой още не е живял там. Но щом отиде до печката в ъгъла на хола, който не се виждаше от двора, й стана ясно, че жилището е обитаемо. На бяла работна маса бяха поставени два лаптопа, електронно оборудване, мобилни телефони, ваза с кестени, план на определени зони, стъклени колби и лабораторни инструменти и два метални контейнера на пода до масата. На стената над масата има снимки на Лора Киер, Ан Сайер-Ласен и Джеси Квиум. Над тях виси снимка на Роза Хартунг, както и любителски снимки, на нея и Хес.

Тръпки преминаха по кожата й, когато видя снимките. Тулин свали предпазителя, подготвяйки се да претърси останалата част от сградата и поради липса на мобилен помоли Генц да се обади незабавно на Ниландер и да го информира за находката.

— За съжаление не мога.

— Така ли, защо?

— Очаквам гост и това може да ми попречи да работя спокойно.

Тулин беше толкова стресната от отговора му, че се обърна и го погледна с въпросителен поглед. Генц стоеше на прага на хола. Светлините в двора зад него все още бяха включени и тя не можеше да види лицето на експерта. Само силуетът му й подсказваше и Тулин си спомни фигурата зад фасадното фолио на скелето срещу апартамента й.

— Каква ги говориш, по дяволите?! Веднага се обади!

Едва сега Ная разбра, че държи брадва, която сякаш бе пораснала от ръката му.

— Точно така, поех риск, използвайки местните кестени. По-късно може би ще разбереш, че ми бяха необходими именно такива.

Отначало Тулин не го разбира. След миг обаче смисълът на казаното от Генц достигна до нея и едва тогава й стана ясно каква фатална грешка е направила, като се е обърнала за помощ към него. Ная вдигна ръка, опитвайки се да насочи пистолета в посока към Генц, но в този момент той замахна към главата й с брадвата. Тулин успя малко да наклони главата си, но това "малко" не беше достатъчно и тя се събуди с пулсиращо главоболие в тъмния багажник. Наблизо се чуваха гласове: спокойния на Генц и истеричен женски, подобен на гласа на Роза Хартунг. Идваха от двора, но после затихнаха и малко по-късно се чуха женски писъци.