Сорен Свейструп - Кестеновия човек

— Не знам какво се опитваш да постигнеш. И не ме интересува. Трябва да ми кажеш какво си направил с Кристин и къде е тя сега. Чуваш ли?

Той й хвърля бърз поглед и й се струва, че брадвата в ръката й се е разтворила. Усеща, че в очите й напират сълзи. Да, той е прав: тя няма да може да използва брадвата, защото в противен случай никога няма да узнае истината. Роза се бори със сълзите, но те вече се стичат по бузите й и на лицето му се появява лека усмивка.

— Нека да приключим с това. И двамата знаем какво искате, и аз ще ви го предоставя. Единственият въпрос е колко искате да знаете.

— Ще направя всичко… Просто ми кажете всичко. Защо не искаш…

Бързо, така че тя няма време да реагира, той се приближава до нея и притиска нещо меко и мокро към лицето й. Острата миризма я удря в ноздрите. Роза се опитва да се освободи от ръцете му, но той е твърде силен и шепотът му се приближава съвсем близо до ухото й:

— Ето така. Вдишвай. Скоро ще свърши.

Силната светлина я ослепява. Роза затваря очи и след това едва примигва и отначало вижда само бял таван и бели стени. Отляво, малко встрани, ниска стоманена маса проблясва на светлината на силна лампа и монитори трептят на отсрещната стена. И й се струва, че е в клиника и е само сън всичко което й се случи… Но, опитвайки се да стане, Роза осъзнава, че не да може да го направи. Тя изобщо не лежи на болнично легло, а на операционна маса, също направена от стомана, а голите й ръце и крака са разперени и плътно завързани с кожени каишки, здраво прикрепени към масата. Тя крещи колкото може, но каишката, която придържа главата й отдолу, покрива устата и писъкът е приглушен, и думите не могат да се разберат.

— Здравей отново! Добре ли си?

Очите на Роза са замъглени и тя не може да го види.

— Анестезията ще престане да действа след десет до дванадесет минути. Малко хора знаят, че обикновеният конски кестен съдържа отровното вещество ескулин. Той е толкова ефективен, колкото и хлороформа, при условие че се използват правилните пропорции за приготвяне на разтвора.

Роза мига с очи, но все още не го вижда, чува само гласа му:

— Във всеки случай все още имаме много неща за вършене. Затова се опитайте да останете будна. Съгласна ли сте?

Изведнъж той се появява в нейното зрително поле в бяло найлоново палто. В ръката си държи продълговато куфарче. Поставя го на малка стоманена маса, навежда се, отваря ключалките и казва, че историята на Кристин започва в деня, когато след години на търсене той неочаквано разпозна Роза по телевизионните новини.

— Всъщност отчаяно исках да ви намеря. И ви виждам на задните редове на Фолкетинг в креслото на министъра на социалните грижи… Съгласете се, каква ирония на съдбата, че ви намерих благодарение на това назначение.

Роза си припомня, че такива бели облекла, каквото той носи сега, обикновено се носят от криминалисти. Устата му е покрита с бяла маска, синя шапка на главата и пластмасови ръкавици за еднократна употреба на ръцете. Той отваря капака на куфара; Роза, преодолявайки съпротивлението на каишката, обръща глава леко вляво и забелязва две вдлъбнатини в тъмната вътрешност. Той препречва съдържанието на предната с гръб, но в задната тя вижда искрящ метален прът. В единия му край е снабден с метална топка с размер на юмрук, цялата покрита с малки остри тръни. В другия край към пръта е прикрепена дръжка, точно под нея има остър, като шило връх, дълъг пет до шест сантиметра. Виждайки този инструмент, Роза се опитва да освободи ръцете и краката си и тогава той й казва, че преди много време, преглеждайки архивните документи на община Одшърред, той разбира защо той и сестра му са изпратени в „Кестеновото имение“:

— Тогава, разбира се, сте била просто невинно момиченце и не сте осъзнавала напълно постъпките си. Но направихте от мухата слон и всеки път, когато в качеството ви на министър се изказахте в защита на нещастни деца, аз разбрах от самодоволния ви поглед, че сте забравили услужливо тази история.

Роза крещи. Тя иска да каже, че това не е така, но всъщност се чува само вой. И с края на окото си вижда, че вместо пръчка, изважда някакъв предмет от предната вдлъбнатина в куфара.

— От друга страна, щеше да е много лесно, ако просто те бях убил. Но аз трябваше да ви покажа какви страдания причинявате на другите, а не знаех как да го направя. Докато не разбрах, че имате дъщеря и дори е на приблизително същата възраст като сестра ми в онези далечни времена. И тогава направих план. Започнах да изучавам вашия живот, навиците ви; на първо място, разбира се, разбрах какво обича Кристин. А момичето, не е много игриво, съвсем обикновено, би могло да се каже, типично разглезено дете на заможни родители. И не ми беше трудно да разбера нейното ежедневие и да разработя план за действие. Остана само да изчакам есента… Между другото, вие ли я научихте да прави кестенови човеци?