Джеймс Паттерсон - Шестата жертва

Предполагахме, че Тенинг ще тръгне по пътеката към задния вход на сградата, ще отключи задната врата и ще се качи по аварийното стълбище, за да избегне другите обитатели.

Гледах през предното стъкло как пешеходците, облекли шлифери, със засенчени от черните чадъри лица, отскачаха до „Уолгринс“, отбиваха се в химическо чистене „Фанта“, бързаха за влака „Калтрейн“.

С Рич бяхме толкова умрели за сън, че когато един с външност, която пасваше на описанието, пресече „Таунсенд“, без да си носи кафе, не бях сигурна това нашият човек ли е, или просто ужасно ми се иска да е той. Наистина ужасно, ужасно.

— Със сивото яке и черния чадър — казах аз.

Светофарът светна зелено и потокът на уличното движение ни закри видимостта за достатъчно дълго време, та заподозреният да изчезне в тълпата пешеходци в по-далечния край на улицата. Помислих си, че може да се е промъкнал по задната уличка към „Блейкли Армс“.

— Да. Да, мисля, че беше той — каза Конклин.

Обадих се на Чи, казах му, че ще действаме. Изчакахме няколко минути — после с Конклин си вдигнахме яките и се запътихме към парадния вход на „Блейкли Армс“.

Качихме се до петия етаж с асансьора. После с ключа на Поршия Фокс отключих външната врата, без да я отварям.

Извадих оръжието си.

Щом дойдоха Чи и Макнийл, Конклин бутна вратата на жилището. Четиримата влязохме вътре, като проверихме всяка стая в жилището, преди да се запътим към личното пространство на Тенинг.

Долепих ухо до тънката врата, чух затваряне на чекмедже, чух как една след друга на незастлания с килим под падат обувки.

Кимнах на Конклин, а той почука на вратата на Тенинг.

— Полицията на Сан Франциско, господин Тенинг. Имаме заповед за арест.

— Разкарайте се оттук! — отвърна ни ядосан глас. — Нямате никаква заповед! Знам си правата.

— Господин Тенинг, паркирали сте колата си на забранено място, помните ли? На петнайсети август миналата година. Не сте се явили в съда.

— За това ли ще ме арестувате?

— Отворете вратата, господин Тенинг.

Дръжката се завъртя и вратата се отвори. Отегченият вид на Тенинг се превърна в гневен, като ни видя с насочени към него пистолети.

Той тръшна вратата под носа ни.

— Ритни я! — извиках аз.

Конклин удари два пъти до бравата, вратата се сцепи и зейна отворена.

Прикрихме се от двете страни на касата, но успях да видя Тенинг, който стоеше на около три метра от нас с гръб към стената.

И се целеше в нас със своя колт 38.

— Няма да ме арестувате — каза той. — Много съм уморен и сега не ми е до това.

Сърцето ми подскочи. Под ризата ми се стичаше пот. Завъртях се на десния си крак и застанах пред вратата. Застинах в тази позиция, в разкрачен стоеж, а оръжието ми беше насочено към Тенинг. Бях с бронирана жилетка, но нищо не му пречеше да ми пръсне черепа. А тънките стени нямаше да защитят колегите ми от куршумите.

— Пусни оръжието, задник такъв! — изкрещях аз. — След секунда ще ти забия куршум в сърцето.

— Четири въоръжени ченгета са тук заради пътно нарушение? Смешно е! Да не мислите, че съм глупав.

— Да, Тенинг, глупав си, ако искаш да умреш заради глоба от петдесет долара.

Очите на Тенинг се стрелнаха от оръжието ми към останалите три дула, които го държаха на прицел. Той измънка: „Каква тъпотия!“

После пусна оръжието на пода.

Ние тутакси се втурнахме в малката стая. Един стол се прекатури, бюрото се срути.

Ритнах колта на Тенинг към вратата, Конклин извъртя нещастника, блъсна го към стената, аз му сложих белезниците.

— Арестуван сте за неявяване в съда — каза Конклин задъхан — и за оказана съпротива срещу полицейски служител.

Изрецитирах на Тенинг правата му. Гласът ми беше пресипнал от стреса.

— Чудесно, момчета — казах с чувството, че ще припадна.

— Добре ли си, Линдси? — попита Макнийл и сложи пълната си ръка на рамото ми.

— Да, благодаря ти, Капи! — отвърнах и си помислих как този арест можеше да се превърне в кървава баня, а и че единственото, което имахме срещу Тенинг, беше пътното нарушение.

Огледах стаята му — пет на шест метра, легло, малък гардероб и две шкафчета, които образуваха основата на бюрото. Широката дъска, която служеше за плот, беше паднала на пода заедно с компютър и листове разпръсната хартия.

Нещо друго беше изскочило в суматохата. Една тръба се беше изтъркаляла изпод леглото.

В диаметър беше четири-пет сантиметра, на единия край имаше полукръгъл накрайник. Приличаше на тояга.