Джеймс Паттерсон - Шестата жертва

Хвърлих му една усмивка през рамо, после се върнах до мястото си със задачата, която имахме с Конклин. Набрах номера на Гилда Грей и я хванах вкъщи.

— Не мога да дойда сега. В девет и половина имам среща с клиент — възрази тя.

— Госпожо Грей, изчезнало е дете.

— Слушайте, мога да ви разкажа всичко за около десет секунди по телефона. Разхождах кучето ни по, „Дивисадеро“. Вървях след него и тъкмо прибирах вестника, когато малкото момиченце и бавачката му пресякоха улицата.

— Какво се случи после?

— В този момент гледах кучето. Гледах надолу и сгъвах вестника, разбирате ли? Стори ми се, че чух детски писък, когато погледнах нагоре обаче, видях някой със сиво палто, който отваряше вратата на минивана. Видях в гръб и палтото на бавачката, когато я натикаха в колата.

— Някой със сиво палто. А видяхте ли човек на волана?

— Не. Чух как ванът завива на ъгъла. После, както вече обясних, чух силен изстрел и видях нещо подобно на кръв да опръсква задното стъкло. Беше ужасяващо.

— Можете ли да добавите нещо към описанието на този някой?

— Сигурна съм, че беше бял.

— Висок, нисък, някакви отличителни белези?

— Не обърнах внимание, съжалявам.

Попитах госпожа Грей кога ще може да дойде да погледне снимки на заподозрените, а тя попита:

— Имате ли снимки на главите отзад?

Отвърнах й:

— Все пак благодаря.

После затворих. Погледнах в светлокафявите очи на Конклин. За половин секунда потънах в тях.

— Значи пак ще се наложи да проверяваме перверзници? — попита той.

— Да, ще се наложи, Ричи. Вземи си кафето.

Кенет Класен миеше колата си, сив ягуар, когато ние паркирахме на склона пред дома му на „Валейо“.

Беше бял мъж на около четирийсет и осем, висок приблизително метър и седемдесет и пет, сравнително добре изглеждащ порнотворец: хубави къдрици, прецизна пластична хирургия на носа, морскосини контактни лещи, полирани зъби.

Според досието му Класен е бил заловен при акция в онлайн чат, докато си уреждал среща с лице, за което мислел, че е дванайсетгодишно момиче, а то се е оказало четирийсетгодишно ченге.

Класен имаше споразумение с прокуратурата. В замяна на информация за детска порнография получил удължаване на условната присъда и солена глоба. Все още правеше порно за възрастни, което беше напълно легално дори при високата взискателност на Пасифик Хайтс.

Израз на възхита се изписа на лицето на Класен, когато с Конклин паркирахме колата и се приближихме до него.

— Я виж ти! — провикна се той, спря маркуча, погледна към мен, към Конклин, отново към мен.

Усмивката му замръзна, щом разбра, че сме ченгета.

— Кенет Класен — показах му значката си, за да я види, — аз съм сержант Боксър. А това е инспектор Конклин. Имаме няколко въпроса към вас. Може ли да влезем вътре?

— Където желаете, сержант — ухили се мазно той, като хвана маркуча по неприличен начин.

— Стига, задник такъв — каза любезно Конклин.

— Шегичка, полицай — каза Класен с гримаса, — само шегичка. Влизайте.

Последвахме Класен по стълбите към входната врата от дъб, през лъскавия вестибюл и модерната гостна, та чак до остъклената оранжерия зад кухнята. В нея изобилстваха папрати, гардении и големи саксии с кактуси.

Класен ни покани да седнем на плетени столове, окачени на вериги за гредите над главите ни, а в дъното на помещението се появи китаец на неопределена възраст, кръстоса лявата си китка над дясната и зачака.

— Желаете ли господин Ву да ви донесе нещо, полицаи? — попита той.

— Не, благодаря — отговорих аз.

— И какво ви води при мен в тази иначе приказна утрин?

Аз се настаних в неудобна поза на крайчеца на плетения стол и извадих бележника си, а Конклин се разхождаше из оранжерията, като вдигаше странни на вид еротични статуетки, леко поместваше саксии с растения тук и там.

— Чувствайте се като у дома си — извика Класен към Конклин.

— Къде бяхте в събота сутринта? — попитах аз.

— В събота? — зачуди се той, като се облегна назад и започна да заглажда косата си с вид, сякаш си спомняше някакъв особено приятен сън. — Снимах „Лунно мамбо“ — отговори най-сетне. — Снимах го точно тук. Режисирах серии от по двайсет минути. Наричам ги „креватни откъси“ — засмя се той.

— Прекрасно. Искам телефонните номера и имената на всички, които могат да потвърдят местонахождението ви.

— Заподозрян ли съм в нещо, сержант?

— Да кажем само, че проявяваме интерес към вас.