Джеймс Паттерсон - Шестата жертва

Напрежението в гърдите и главата на Тенинг непрестанно се увеличаваше. Ако не стореше нещо, щеше да експлодира.

На Гари Тенинг му дойде до гуша.

Дори с треперещи пръсти Тенинг успя бързо да завърже връзките на протритите си адидаски, да изскочи в коридора и да заключи вратата на апартамента зад себе си и да пъхне връзката ключове в джоба си.

По аварийното стълбище слезе на приземния етаж. Никога не ползваше асансьора.

Подмина пералното помещение и влезе в парното отделение, където старият котел бучеше в тръбите, а омразният нов котел ревеше с чисто нов ентусиазъм.

Трийсетсантиметрова тръба с ръждясал колянов накрайник беше наставена от едната страна към друга тръба, а с другия край опираше в бетонната стена.

Тенинг я вдигна, цапардоса облия накрайник в присвитата си длан.

После зави надясно и продължи по наклона към примигващата светлина на знака ИЗХОД, а в главата му като искри проблясваха садистични мисли.

Резето на изхода се отвори при натиска. За момент той застана под слънчевата светлина, събра мислите си.

После зави зад тухления ъгъл на сградата и пое към вътрешния двор с арки и сандъчета за цветя, които бяха сложени след преустройството на сградата.

Като видя Тенинг да се приближава, Барнаби започна да джавка. Той задърпа каишката, с която беше вързан за оградата.

До него беше бебешката количка, където Оливър Глин недоволстваше на шарената сянка. Освен че недоволстваше, той се дереше.

Тенинг почувства как в душата му изгрява лъч светлина.

С един куршум два заека.

Стиснал тръбата, той тръгна покрай сградата в посока към ревовете и писъците на малките противни животинчета.

Точно тогава Марджъри Глин, чиято мръсноруса коса беше увита на закрепен с молив кок, излезе от апартамента си. Тя се наведе, с което извади на показ няколко квадратни сантиметра млечнобели бедра, и вдигна Оливър от количката.

Тенинг наблюдаваше скришом.

Бебето веднага се укроти, но Барнаби само смени тоналността, а яростното му джавкане стана непоносимо.

Господарката му Марджъри изшътка, за да го накара да замълчи, сложи едната си ръка на дупето на бебето, закътала насълзеното му лице на гърдите си, и го внесе в апартамента.

Тенинг се придвижи към Барнаби, който замълча и се облиза в очакване на потупване или извеждане в парка. После отново се задави от лай.

Тенинг вдигна тръбата и я стовари тежко. Барнаби изквича, направи неуспешен опит да захапе ръката на Тенинг, когато тръбата отново се издигна към безоблачното небе и сетне се стовари за втори път.

Кучето остана неподвижно.

Докато Тенинг натикваше тялото му в боклукчийски чувал, си мислеше: ПВСМ.

Почивай в скапан мир.

Бяха изминали три дни от отвличането на Мадисън Тайлър от улица „Скот“ и от убийството на бавачката й, което беше извършено съвсем близо до парк Алта Плаза.

Тази сутрин всички бяхме в следствения участък: Конклин, четирима инспектори от нощното дежурство, които работеха извънредно, Маклийн, половин дузина ченгета от „Криминални престъпления“ и аз.

Маклийн огледа малкото помещение и заяви:

— Ще бъда кратък, защото трябва да се залавяме за работа. Още нямаме нищо. Нищо освен талантливите хора, събрани тук. Така че да продължаваме да вършим онова, което умеем — стабилна полицейска работа. А за онези от вас, които се молят — кажете една дума в молитвите си за нас.

Той раздаде задачите, попита за въпроси. Нямаше такива. Столовете се разскърцаха, всички взехме да се надигаме. Хвърлих поглед на новия списък с извратени, които аз и Конклин трябваше да разпитаме.

Станах от бюрото и прекосих разстоянието до офиса на Джейкъби по износения балатум.

— Влез, Боксър.

— Джейкъби, в това отвличане са замесени двама души. Единият ги е вкарал в колата, а другият е шофирал. Не ти ли се струва странно педофил да търси партньор?

— Имаш ли още идеи, Боксър. Готов съм да ги чуя.

— Искам да започна отначало. Свидетелката. Да говоря с нея.

— Не мога да повярвам, че искаш да разпиташ отново свидетел, който съм разпитал аз — измърмори Джейкъби. — Чакай, имам показанията й някъде тук.

Джейкъби премести кафето си, сандвича с яйце, вестника, цяла камара папки, а аз въздишах с досада.

Прегледа папките, откри онази, която търсеше, и я отвори.

— Гилда Грей. Ето телефонния й номер.

— Благодаря, лейтенант — казах аз и посегнах за папката.

Сконфузих се, като че ли бях казала нещо нередно. Никога не бях се обръщала към него с това „лейтенант“. Помислих си, че няма да забележи. А той направо засия.