Джеймс Чейз - Разбери сам

Макси пак се зае с изследването на кътниците си, после се отказа и си пъхна пръста в ухото.

— Не е лош човек. Има широки пръсти. Не ми е създавал никакви главоболия. Има хубава приятелка. Познаваш ли я?

Отговорих му, че я познавам.

Затвори си едното око, после го отвори.

— Най-красивата женска фигура, която съм срещал. Дали е истина?

— Може би. Видя ли го, когато донесе въдицата?

Той поклати глава.

— Не. Знам, че никога не е имал въдица. Попитах момичето, което чисти апартамента му. Не е попадала на подобно нещо.

— Гледала ли е под леглото?

— Нали чисти под него.

— Ченгетата са го намерили снощи там. Вчера дали е чистила под леглото?

Макси кимна.

— По кое време?

— Тя закъсня. Перели излезе към дванайсет и половина. Момичето започна да чисти след един.

— А в колко часа го намериха полицаите?

— В седем и половина.

— Значи някой го е подхвърлил в апартамента между един и половина и седем и половина. Така ли е?

— Ако въобще е бил подхвърлен.

— За това няма да спорим. Между един и половина и седем и половина или Перели, или някой друг е вкарал въдица в сградата. Така ли е?

Не успя да намери грешка в разсъжденията ми.

— Да.

— Има ли други входове, освен главния?

— Само един заден вход през сутерена.

— Може ли някой да влезе през него и да се качи нагоре към апартаментите?

— Не.

— Сигурен ли си?

— Естествено, че съм сигурен. Сградата е построена така, че човек влиза или през предния вход, или по стълбите през задния. И в двата случая трябва да прекоси фоайето и ще бъде забелязан.

— Ти къде беше вчера между един и половина и седем и половина?

— На кино.

— Искаш да кажеш, че те е нямало тук следобед и вечерта?

— Бях на кино.

— Имал си почивен ден?

— Да.

— Кой пазеше във фоайето?

— Грейси Леймън. — Макси отпи от бирата си и добави: — Днес тя има почивен ден.

— Полицаите разпитваха ли я?

— Защо да я разпитват?

— Не искаха ли да разберат нещо за въдицата? Имам предвид как е попаднала в стаята на Перели.

— За какво им е притрябвало да разберат?

И аз отпих от бирата си. Той естествено беше прав. Намерили са въдицата в стаята на Перели и това им е било достатъчно. Не са се интересували как е попаднала там. Тя е била под леглото и за тях единствено този факт е бил от значение.

— Тогава тя може би е видяла някой да внася въдицата?

— Ако е била внесена, го е видяла.

— Дали пък не е отишла да си измие ръцете или нещо подобно?

Макси поклати глава.

— Нито за секунда фоайето не се оставя без наблюдение — основно правило в кооперацията. Зад централата има тоалетна. Преди да влезе в нея, тя включва звънците, поставени под изтривалката на предния и задния вход. Всеки, който влиза, стъпва върху тях, и те започват да звънят. Много е просто. Преди време тук непрекъснато ставаха кражби. Сега от нас се иска голяма предпазливост. Ако някой е вкарал въдица, тя със сигурност го е видяла.

— Току-що доказахме, че Перели или някой друг я е донесъл и тя го е видяла.

— Точно така.

Пресуших кутията с бира и запалих нова цигара. Бях леко развълнуван.

— Ще пиеш ли още една? — попита ме Макси.

Кимнах и той извади две кутии.

— Мисля, че трябва да си поприказвам с Грейси — подметнах аз, докато Макси отваряше бирите. — Може да се окаже главният ми свидетел.

— Ще бъде на работа утре. Внимавай, нищо чудно да ти излезе скъпичко.

— Къде живее тя?

Помисли малко и поклати глава.

— Нямам право да ти дам адреса й. Забранено е.

Държах кутията с бира и се взирах в снимката на Джак Демпси.

— Обзалагам се, че Джеф Барът е донесъл тази въдица.

Макси пиеше и бирата му преседна. Наложи се да стана и да го потупам по гърба, за да не се задави. Ударих го малко по-силно, отколкото беше необходимо. Помислих си, че може би ще си оправдая разходите.

— Барът? — изхриптя той, веднага щом беше в състояние да говори. — Какви ги разправяш?

— Барът ненавижда Перели. Човекът, който е подхвърлил въдицата, ненавижда Перели. Барът е първокласен мошеник. Няма да те карам да го твърдиш в съда, но не пречи да го кажеш тук.

Вникна в смисъла на думите ми и кимна.

— Не е изключено.

Пийна още малко бира.

— Не си губи времето с Грейси, ако целта ти е да я накараш да издаде Барът — заяви той, снишавайки глас. — Тя изключително много държи на него.

Навярно в следващия момент щях да се убедя, че не съм си хвърлил парите напразно.

— От какъв зор? — попитах аз. — Защо Барът ще се занимава с подобно момиче?