Джеймс Чейз - Разбери сам

Здесь есть возможность читать онлайн «Джеймс Чейз - Разбери сам» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Год выпуска: 1994, ISBN: 1994, Издательство: В.С.В., Жанр: Триллер, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Разбери сам: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Разбери сам»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

От момента, в който Лий Дедрик, съпругът на четвъртата по богатство жена в света изчезва, като тя предполага, че е отвлечен за получаване на откуп, частният детектив Вик Малой от „Юнивърсъл сървисис“ е въвлечен в поредица от ужасни убийства, зашеметяващо красиви жени и безкрайно насилие.
След множество приключения, застрашаващи живота му, Малой с върховни усилия намира ключа за отвличането на Дедрик.
В „Разбери сам“ Чейс надминава и най-добрите си предишни литературни постижения.
Читателите се предупреждават да не започват книгата, ако не са подготвени да я прочетат на един дъх.

Разбери сам — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Разбери сам», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

От погледа му личеше, че е натъпкан с марихуана. Реших, че трябва да внимавам с него.

— И аз мога да бъда забавен — каза той кротко. Ръцете му рязко се повдигнаха и счупената бутилка, която криеше зад гърба си, полетя към лицето ми.

Успях да се отдръпна по-скоро случайно, отколкото защото очаквах нещо подобно. Устременият му напред скок го постави в много удобно положение за дясното кроше, което му нанесох по брадата. Ударът на кост върху кост и тракащите зъби произведоха приятен за ушите ми звук.

Той се пльосна на пода, като все още стискаше бутилката. Забавих се толкова, колкото беше необходимо, за да я взема, а после се промъкнах в стаята. Въздухът смърдеше на уиски и на дим от марихуана — мирис, на който човек би очаквал да се натъкне във всяка дупка, обитавана от човек като Барът. Няколко счупени бутилки от уиски лежаха на купчина в камината. Мебелите, изцяло от метал, бяха разпръснати из стаята, сякаш двама яки докери се бяха били. Излъсканата метална масичка беше подпряна на една страна до прозореца, чието стъкло беше счупено.

Освен миризмата и мебелите в стаята нямаше нищо друго. Придвижих се безшумно върху кървавочервения килим до отворената наполовина врата и надникнах в стаята със спуснати завеси и запалена лампа. На леглото лежеше момиче с пепеляворуса коса. На врата си имаше огърлица от мъниста от слонова кост, а на левия си глезен — тънка златна верижка, нищо повече. Беше млада и с хубаво тяло, но не изглеждаше добре върху смачкания чаршаф. Устата й беше подпухнала, сякаш някой скоро я беше бил, а върху ръцете и гръдния й кош имаше няколко грозни синьо-зелени следи от удари.

Гледахме се взаимно. Не се помръдна, нито пък изглеждаше изненадана, че ме вижда. Дари ме с онази глупава, безсмислена усмивка, типична за пушачите на марихуана, когато сметнат, че трябва да се проявят като общителни, но изпълнението им струва прекалено голямо усилие.

Не беше в състояние да изслуша каквато и да било проповед. Трябваше да преценя дали да оставя момичето, или да го заведа вкъщи. Макар баща й да не беше човек, когото бойскаутът би пожелал да нарисува на своя стълб с тотеми, той поне нямаше да я натъпче с хашиш. Реших да я заведа в дома й.

— Здравейте, мис Уингроув! Какво ще кажете двамата да отидем у вас?

Не ми отговори. Усмивката не изчезна от блестящите й червени устни. Съмнявах се дали е чула думите ми, а и едва ли схващаше какво става.

Не ми се искаше да я докосвам, но беше съвсем очевидно, че няма да напусне апартамента със собствените си крака. Трябваше да я нося. Чудех се как би реагирал копоят с бомбето, ако ме видеше, че я придвижвам на ръце през фоайето.

До прозореца имаше още едно легло. Дръпнах одеялото от него и го метнах върху разплутото дребно тяло.

— Да тръгваме, ако предпочитате да вървите. Ако не сте в състояние, ще ви нося.

Взря се в мен с празен поглед, усмивката й изчезна и тя направи съзнателно усилие да я върне обратно. Нямаше никакви забележки.

Наведох се над нея и пъхнах ръце под коленете и раменете й. Докато я повдигах, изведнъж се съживи. Сграбчи ме за врата и се хвърли обратно на леглото, изваждайки ме от равновесие. Паднах отгоре й. Беше ме обхванала с ръце и крака и аз не можех да се отскубна.

Не исках да я нараня, но в начина, по който ме държеше, имаше нещо доста отблъскващо — топлото й меко тяло ми беше противно. Хилеше се безумно и се притискаше към мене — краката й бяха обхванали гърба ми, а ноктите на пръстите на ръцете й се бяха впили във врата ми.

Сграбчих китките й и се опитах да се освободя от прегръдката й, но тя беше учудващо силна и не бях в състояние да се повдигна достатъчно, за да се откача. Паднахме от леглото на пода. Удари ме с глава и се опита да ме ухапе по лицето.

Боричкахме се на пода, събаряйки мебелите, и след като получих няколко удара в лицето, от които ме заболя, забих юмрук в диафрагмата й и й изкарах въздуха. Тя се изтърколи встрани от мен, задъхвайки се. Изправих се на крака. Бях загубил яката си, един от реверите на сакото ми беше отпран и от дългата драскотина на лицето ми течеше кръв.

Все още имаше огромно желание да се бие. Гърчеше се на пода, опитвайки се да си поеме въздух и да се нахвърли върху мен, когато Барът влезе в стаята.

Приближи се тихо и внимателно, а върху бялото му лице имаше посърнала усмивка. В дясната си ръка държеше нож с дълго острие, който можеше да бъде и вероятно беше за рязане на месо.

От увеличените зеници на очите погледът му беше като на слепец, но ме виждаше добре и се придвижваше към мен.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Разбери сам»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Разбери сам» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Разбери сам»

Обсуждение, отзывы о книге «Разбери сам» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x