Тони Стронг - Убийство в Оксфорд

— Радклиф — излъга той. Това беше нелепа лъжа. Намираха се в болницата „Джон Радклиф“. Той си уговори среща за консултация, после попълни и адреса си.

С чаша бира в ръка, Тери се беше опряла на колоната и наблюдаваше врявата, която представляваше поменът на Хю Скот.

Гледката беше внушителна. „Катамитите“ бяха наели палната зала в хотел „Рандолф“ за цялата нощ, а според слуховете — и стаите на горния етаж. Просторната зала беше дяната украсена в черни драпирани завеси и беше осветена с черни свещи в огромни сребърни свещници. В центъра на стаята имаше маса с черна покривка, на която бяха поставени две широки купи за пунш, пълни с „Черно кадифе“, шампанско, смесено с тъмна бира, оградени от кутии със скъпи черни цигари, подноси със стриди върху раздробен черен лед и блестящи чинийки с хайвер. Шумът беше оглушителен. Бяха поканени около двеста души и въпреки масивните бодигардове, които стояха отвън, повече от тази бройка бяха успели да влязат. В единия ъгъл струнен квартет се опитваше да надсвири оглушителния рев на тълпата от хора, които се блъскаха, но когато челистката не успя да използва лъка си и да освободи малко място, те се отказаха и си тръгнаха отвратени.

Тери дойде импулсивно. Поканата стоеше на кухненската ѝ маса от дни. Широка бяла картичка, отстрани с черно, беше поставена в същия плик, върху чийто гръб беше щамповано дяволско изображение. Самата картичка беше напечатана със златни букви. „Ръководството и приятелите на клуб «Катамитите» имат удоволствието да ви поканят на помен в чест на починалия наскоро Хю Харфорд Скот. Облекло: червено, черно, лесно за събличане.“

Някой, вероятно Джайлс, беше написал в горната част: „Надявам се да дойдеш.“

Макар че никого не познаваше и не възнамеряваше да стои повече от час, тя реши, че е забавно да погледа развлеченията на днешните богати и разглезени студенти. Единствената ѝ черна рокля беше марковата рокля на Озбек, с която беше на партито у Брайън, но тя имаше къса червена рокля от сатен, която разголваше краката ѝ.

Пристигна към единадесет и беше съборена от пияно момиче, което си събличаше роклята пред група зяпащи студенти, за да покаже черното си бельо. Тери се отдръпна, застана на по-спокойно място и се огледа. Дневният ред беше писъци, крясъци, пиене и опипване. Забеляза Дорлинг и Джулия Ван Глат в тълпата, но не им обърна внимание. Тогава чу, че някой я вика и видя преподавателя си Редж, който стоеше до един много пълен мъж.

— Какво правиш тук? — тя се опита да надвика врявата.

— Винаги им харесва да канят нови преподаватели. Мислят, че събиранията им стават по-правдоподобни — провикна се той. — Познаваш ли Роди?

Тя се здрависа с дебелия мъж. Той огледа мускулестото ѝ тяло и извика:

— Гребкиня ли си?

Тя поклати глава.

Някой отзад я прегърна и обсипа врата ѝ с целувки. Обърна се и видя Джайлс. Беше много пиян.

— Този човек ми спаси живота — каза той несвързано, като сочеше към Роди. — Обичам го. — Хубаво младо момиче ги наблюдаваше от разстояние и плахо се усмихваше.

— Достатъчно пи, Джайлс — извика дебелият мъж. — Хайде да излезем навън.

Той и момичето го хванаха под мишниците ѝ го изведоха навън.

— Роди е треньор на университетския отбор по гребане — поясни Редж. — Всъщност аз тъкмо си тръгвах. Наближава моментът, когато не трябва да съм тук.

— Мисля, че днешните студенти са скучни — каза Тери и се отдръпна назад да даде път на момиче с гол бюст, което се опитваше да се промуши покрай нея.

— По принцип са, но богатите се различават от масите. Те завършват скъпи частни петстотингодишни училища, живеят в петстотингодишни къщи, получават доходите си от петстотингодишни фондове и после идват тук. Не се трогват от нещо толкова преходно като рецесията. Те просто показват по-малко въображение. Това е всичко.

Тя видя как скъпо облечено конте, което минаваше покрай нея, отпи от пунша, сграбчи най-близкото момиче и впи устните си в неговите. Течността се разля по брадичката ѝ и окапа роклята.

— Като птички, които хранят малките си — отбеляза Редж. — Всичко е една безобидна шега.

— Смятам да се присъединя към теб, ако си тръгваш. Видях всичко, което ми трябваше.

Навън съзряха Роди, който подпираше Джайлс до една стена, като му говореше нещо тихо, но строго. Той беше опрял късия си пръст в гърдите му, изтъквайки гледната си точка. Момичето на Джайлс, явно незаинтересовано, говореше с приятели на няколко метра от тях. Двойка папараци се разтакаваха пред входа, но очевидно чакаха нещо по-специално и не им обърнаха внимание.