Тони Стронг - Убийство в Оксфорд

— Момчето има нужда да се прибере вкъщи — каза Роди.

— Може да дойде с мен — каза Тери. — Живея точно срещу тях.

Заедно те заведоха Джайлс до едно от чакащите таксита.

— Остров Осни — каза тя на шофьора, като се качи от другата страна.

— Добре ли е приятелят ти? — попита я шофьорът с местен акцент. — Ако повърне в колата, ще трябва да ми платиш петдесет лири за миенето.

В този момент на Джайлс започна да му се повдига.

— По дяволите — ядоса се Тери.

Тя изскочи от колата, заобиколи я и отвори вратата. Наведе се и се опита да го дръпне навън. Джайлс се олюля, залитна към нея и повърна в канавката. Тери се отдръпна назад и роклята, която подчертаваше краката ѝ, сега показваше много повече от тях. Светнаха фаровете на кола и тя чу мъжки смях.

Грант и Пол си тръгнаха последни от „Шотландското пони“. Беше тиха вечер. Някои техни приятели участваха в новата постановка и те бяха отишли на партито по този случай. Театърът беше почти празен и актьорите бяха унили.

— Каква мрачна вечер, скъпи — повтаряше Грант, докато се връщаха обратно. — Какъв тъп, тъп ден. Боже, толкова бях отегчен тази вечер, че почти ми призля.

— Ей! — извика някой.

Грант се обърна. Група млади момчета вървяха след тях.

— Не им обръщай внимание, скъпи, много са груби — каза Пол.

Един от тях се приближи и им се усмихна.

— Извинете, да знаете колко е часът? — Кожено яке, прическа „Елвис“ и дънки „Левис“.

— Виж го тоя — каза Грант с крайчеца на устата си. Вместо да му отговори направо, той протегна ръката си. Беше умишлен двусмислен жест; другият мъж можеше да погледне часовника сам, ако целта му беше да види часа, или да хване ръката му да не се мърда, докато гледа часовника. Той почувства пръстите на момчето около китката си и намигна на Пол.

Внезапно другият изви ръката зад гърба му и го повали с ритник на земята. Грант забеляза, че останалите тичат към тях („за да ме спасят“ — помисли си той), докато не чу Пол да крещи. Последва силен удар в ребрата, толкова силен, че главата му, която лежеше на земята, подскочи и отново се удари в нея, а ушите му писнаха. Асфалтът се замъгли пред очите му и той почувства нещо топло да се стича от носа му. Още един удар в кръста и той изненадан осъзна, че нещо в него се раздвижи, под кожата, там, където човек смята, че всичко е твърдо.

— Шибани педали — извика гласът.

В отговор се чуха викове, после той припадна.

Дойде в съзнание, после пак припадна, пак дойде на себе си, като видя, че е в линейка и Пол ридае до него. Докторът започна да го преглежда.

— Всъщност сега съм добре — изрече и отново припадна.

Следващия път, когато дойде в съзнание, се намираше в болнична количка в някаква стая. Пол седеше до него. По цялата дължина на бузата си имаше драскотина.

— Надявам се, че изглеждам по-добре от теб — каза немощно Грант.

— Бяхме нападнати от момчета, които мразят хомосексуалистите — поясни Пол. Той изглеждаше така, сякаш отново се готвеше да заплаче. — О, скъпи, опитах се да те спася, по не можах.

Грант стисна ръката му. Докторът — китаец, дойде и попита:

— По-добре ли се чувствате? Нека да видим.

Той прегледа местата, за който Грант дори не си спомняше, че е ударен. После дойде полицай и го разпита за случилото се. Отбеляза си някои подробности, но беше очевидно, че нямаше да ги заловят.

Полицаят — детектив Страдлинг, затвори тефтера си и отиде да потърси телефон, за да докладва. Инспекторът беше предвидил, че ще има поток от инциденти като този, след изявлението пред пресата — такава беше цената на публичността.

Беше късно след полунощ, когато Тери успя да довлече пияния Джайлс до дома му и да плати на разярения шофьор. След като повърна, той се почувства по-добре, но тя знаеше, че не може да го остави на дивана и да си тръгне. Можеше отново да повърне или да припадне. Отиде в кухнята и приготви кафе за двамата. Когато се върна, той още седеше отпуснат, но очите му се бяха прояснили.

— Най-сетне само двамата каза той с плътен глас, докато взимаше чашата от ръцете ѝ. Кафето се разклати застрашително, когато го поднесе към устните си.

Тери въздъхна.

— Не започвай пак с това.

— Я, стига. Нали и двамата искаме малко секс?

— Не, Джайлс. Първо, ти си студент, а аз не спя със студенти, и второ, си почти десет години по-малък от мен.

— Това не е пречка за някои хора — измънка той.

— Имаш предвид Карла ли? — заинтригува се тя.

— Карла. Не само Карла — той постави пръст на устните си. — Гроб съм.