Тони Стронг - Убийство в Оксфорд

Тя изгледа новините, понеже искаше да види дали няма да я покажат по телевизията. Дадоха я, макар че бяха ограничили момента с къщата само до няколко секунди. Слава богу, дадоха я само как минава намръщена и със сива от праха коса. На екрана се появи снимка на млад мъж, облечен в официалната униформа на университета, вероятно направена за приемните изпити. Отнасяше се до Хю Скот и Тери осъзна, че гледаше жертвата. Тя се сепна. Беше зловещо след толкова време да поставиш лицето до името.

Хю беше красив млад мъж, около 180 см висок, но с достатъчно мускули, за да не изглежда като върлина. Русата му коса беше опъната и къдрава като карфиол, и макар че снимката беше черно-бяла, Тери забеляза, че е синеок. На снимката беше намръщен, което го правеше по-привлекателен. Типичен англичанин, помисли си тя.

Репортажът продължаваше. Съветникът, за който спомена репортерката, когато се появи Тери, говореше как с парите на данъкоплатците се субсидират „гей това, гей онова, гей всичко“. Някаква жена от девическия колеж посочи, че на всеки сексуално нападнат мъж се падат триста изнасилени, пребити или сексуално тормозени жени. Но независимо от този кратък изблик на здрав разум, цялостният тон на откъса беше истеричен. Един отрязък показа доктор, говорещ за разпространението на СПИН сред хетеросексуалното население — беше без коментар, но бе в смисъл, че дори перверзният тип да не те прободе с нож, той пак може да те убие. Те свършиха с образа на Джъдлър, който гледаше загрижено и призоваваше за повече информация. След като репортажът свърши, показаха говорителя в студиото, който започна да говори за селскостопанското шоу, в което местен фермер спечелил първа награда.

В полицейското управление „По долината на Темза“, на улица „Киддингтън“, Джъдлър също гледаше репортажа. Той въздъхна и изгаси телевизора. Никога не можа да свикне, че изглежда просташки по телевизията. Запали цигара и започна да преглежда купчината съобщения на бюрото си. Най-горното беше от Тери. Навъсен, той реши да не го отлага повече.

— Съжалявам за вчера — каза той, щом тя вдигна телефона.

— Не се притеснявай. Успокоих се, докато събарях стените. Виж, имам нещо да ти кажа.

Разказа му за писмата и теорията на Карла, че ги е написал Хю.

— Вероятно е права — съгласи се той. — Въпреки че авторството може да се докаже по един или друг начин, май си спомням, че ти ми казваше…

— Това е така, когато имаш само един текст. Съществуват безброй компютърни програми, които могат да сравнят няколко текста и да ти кажат дали са написан от един и същи човек.

— Какво имаш предвид под компютърни програми? — Един подчинен влезе с доклад и той го прегледа набързо, отбелязвайки важните места с маркер.

— Те преброяват броя на подчинените изречения или на предлозите и т.н., не знам точно, и ги съпоставят с друг текст със същите граматични особености. Предполагам, както при отпечатъците. Мой колега използва такава програма, за да докаже, че една стара английска поема е била написана от същия човек, който е написал друга, по-известна поема.

— Звучи прекрасно — каза той и пусна рапорта в едно чекмедже.

Гласът ѝ се изпълни с гняв и това пак привлече вниманието му към телефона.

— Целта не е да звучи прекрасно, инспекторе. Смисълът е, че ти ме попита дали може да бъде доказано авторството и аз ти обясних, че може.

— Съжалявам — потръпна той. — Права си. Умът ми беше някъде другаде. — Започваше да осъзнава, че връзката с Тери Уилямс нямаше да бъде спокойна, нито пък някога можеше да смята, че му е в кърпа вързана.

— Следващият моля — извика сестрата. Майлс се изправи, краката му трепереха. Той се приближи до гишето и се опита да се усмихне.

— Имате ли направление? — попита го тя.

— Какво направление? — попита на свой ред той.

— Кой ви изпраща за кръвна проба?

— Никой — отвърна. — Мислех, че просто мога да си направя.

— Изчакайте за момент — каза сестрата и се отдръпна.

Майлс се зачуди дали да не избяга. След малко излезе млад доктор и го покани в една от кабините.

— Ако искате да си направите кръвен тест, първо трябва да отидете при личния си лекар — обясни той. — Личният лекар попълва талон и вие ни носите талона.

— Не искам да минавам през личния си лекар — измънка Майлс.

Докторът го погледна със съчувствие. Имаше само една причина, когато в наши дни млад мъж настояваше да му вземат кръв.

— Добре, можем да направим теста и да ви изпратим резултатите лично — предложи той и извади един талон. — Но ако е за HIV тест, ще трябва да се консултираме с вас, преди да са готови резултатите. Име?