Тони Стронг - Убийство в Оксфорд

Ако вярваше на писмата, съседката ѝ беше или нимфоманка, или имаше силно развито въображение. А и споменаването на Хю със сигурност потвърждаваше слуховете, че Хю и Карла са имали любовна връзка. Тя внимателно прибра изрезките. Щеше да продължи работата си, докато реши какво да прави с тях. Сега идваше трудният момент да се изнасят тухлите; по четири-пет наведнъж трябваше да ги пренесе през кухнята в задната градина. Но това също беше удоволствие — да почисти след бъркотията, самото удоволствие да построи квадратна купчина от тях, която нямаше да, се срути. Тя работи, докато не стана време за обяд, после се отби до магазина, както си беше по работни дрехи, да купи пай с месо.

Може би защото умът ѝ беше някъде другаде, тя не разбра какво става. Едва не събори някаква жена, която се оказа пред вратата ѝ, и бегло забеляза, че тя беше елегантно облечена и говореше на някакви хора от другата страна на улицата.

— Извинете каза тя и мина покрай нея.

Точно тогава един от отсрещната страна на улицата извика:

— Стоп.

И жената я изгледа неодобрително, когато осъзна какво беше станало. Беше излязла извън обсега на телевизионната камера, но когато чу мъжът да казва: „Добре, Джем, още работи“, тя забави крачка и погледна назад. Водещата на предаването оправи полата си, без да се смущава, и започна отново.

— Три, две, едно. Хю Скот, студент в Оксфорд, брутално убит в тази къща през февруари, може да е станал жертва на сексуална атака на друг мъж, според новата теория на полицейското управление „По долината на Темза“. Те призовават мъже, станали жертва на подобна агресия, да им помогнат в разследването. Както в много други университетски градчета, и в Оксфорд има процъфтяваща общност на хомосексуалистите; говорителят им реагира тревожно на новината, че сред тях се крие садистичен секс-убиец. Местният съветник Джери Феърбенкс вярва, че това е трагедия, която се е очаквало да се случи, като резултат от политиката ма съвета, твърде либерална спрямо половите малцинства. Това твърди той — тя направи пауза. — Свърших.

Тери се върна бавно към входната врата. В този момент тя не възнамеряваше да каже нещо, но когато жената въпросително я погледна, тя взе мигновено решение.

— Винаги ли бълвате хомосексуални глупости? — като начало не беше точно остроумно, но постигна желания ефект. Очите на репортерката се разшириха и тя отстъпи неспокойно назад.

— Това е моята къща и моята входна врата и ако искате да снимате тук, трябваше да ме попитате — продължи заплашително Тери.

Усети, че камерата е насочена към нея и си спомни за едно интервю с известен политик, в което той беше казал, че единственият начин да не бъдеш излъчен по телевизията бил да псуваш непрекъснато. Тя си пое дълбоко въздух и започна:

— Всички вие, скапаняци, давате по телевизията невежи скапани фашисти, като разбирам, че целите да накарате всеки в този проклет град да мрази неистово хомосексуалистите. Вие, тъпи идиотки — прибави тя за всеки случай. После влетя в къщата. Е, почти влетя, защото трябваше първо да намери ключа, за да отключи, и затръшна яростно вратата.

Погледна се в огледалото и се засмя. „Господи — помисли си тя — трябва да съм била ужасяваща“. Цялата покрита в прах и облечена в работния гащеризон на бившия си съпруг, който ѝ беше много голям.

Не разбра защо се вбеси. Вероятно заради накърняването на личната ѝ собственост: някаква кучка ѝ беше влязла в територията и Тери я изпъди. Но беше повече от това. Тери беше, както Мо весело я наричаше, безцветна лесбийка, защото бе много лоялна. Освен с приятелите на Мо, тя никога не беше излизала с обратни. Но да бъде проклета, ако им обърнеше гръб сега, когато ги нападаха.

Краищата на новата дупка бяха още назъбени и тя започна да сваля с чука стърчащите тухли. Това беше трудно, защото тухлите здраво се държаха за останалата част от стената и тя се обля в пот. Затова се зарадва, когато звънна звънецът на входната врата и щеше да си почине. За нейна изненада беше Карла. Изглеждаше нервна.

— Може ли да вляза?

— Предполагам — отстъпи назад Тери. — По-добре да влезем в кухнята. Навсякъде е бъркотия.

Тя я поведе през новата стая.

— О… — каза Карла, — дочух тропота, но не мислех, че го вършиш сама. — Тя вдигна рамене. — Няма я вече стаята на Хю.

— Не беше практично да има две малки стаи — отбеляза Тери.

— Виж, дойдох да… Имам предвид, исках да се извиня. За това, което казах оня ден. Беше глупаво от моя страна.