Джеймс Паттерсон - Алекс Крос, бягай

Той бързо изпразни чекмеджетата на Анет и прибра двете кадифени кутийки, които изпаднаха оттам. После изсипа дамската ѝ чанта, взе портфейла, а после взе и портфейла на Роджър от високия скрин в дрешника.

Това бе достатъчно. Нямаше съществено значение дали беше пропуснал нещо, по-важно бе да побърза.

Но после, малко преди да стигне до вратата, любопитството му надделя. Той се обърна и се върна до Анет, просната върху леглото с широко отворени очи. Протегна ръка и с пръстите на ръкавицата повдигна подгъва на дрехата ѝ, за да погледне.

Както и предполагаше, гърдите ѝ имаха осезаема асиметрия, а белезите все още личаха от двете им страни. Роджър бе решил да спести пари от последното нещо на света, което изобщо си струваше да се спестява, и това си личеше. Какъв глупак.

Две минути по-късно Крийм отново крачеше по брега в северна посока, към паркинга, където бе оставил колата под наем.

— Това е, Джош — каза. — Готово. Приключвам за тази вечер.

— Все още не проумявам — отвърна Джош. — Какво се случи току-що?

— Е, да речем, че може да съм успял без чужда помощ да сваля цените на имотите в този малък участък от Златния бряг. Но знаеш ли кое е по-важното? Уверих се, че Миранда и момичетата никога няма да пожелаят да стъпят отново тук.

Не беше зле за няколко часа работа. Доктор Крийм се усмихваше зад маската.

Следващият ми работен ден започна с добра новина. Получих обратно оръжието и значката си от старши полицай Хайзенга. Лично директорът трябваше да подпише за глока, така че го усетих като вот на доверие в правилната посока.

За жалост, това не промени работния ми статут. Все още бях заклещен в офиса и в общи линии прекарах целия лен в правене на три неща — вдигане на телефони, картотекиране на неразкрити дела в архива и приемане на съчувствие или антипатия от всички, с които бях работил досега.

Технически бях свален от разследването на случаите с Елизабет Райли, Джорджтаунския изкормвач и Речния убиец. Но не е възможно в един ден да работиш по разследването на няколко убийства, а в следващия да спреш да се интересуваш от тях. Исках да знам какво се случваше.

Освен това все още мислех и за Ава, и за Рон Джудиче. Всъщност първата ми обиколка тази сутрин бе до бюрото на Джарет Краус.

— Алекс? Как върви? — попита той и се облегна назад, когато влязох в кабинката му. Забелязах също, че затвори всички прозорци, отворени на монитора.

— Добре съм — отвърнах. — Просто се чудех дали си открил нещо ново за Рон Джудиче.

Краус потъна още по-дълбоко назад в стола си, с ръце зад тила, сякаш се опитваше да ги отдалечи максимално от клавиатурата.

— Божичко, не знам какво да кажа — изпъшка той.

— Какво имаш предвид? — попитах, колкото да не изпускам нишката на разговора. Знаех какво имаше предвид.

— Хайзенга се изрази достатъчно ясно. Ти си безконтактен, нали? И честно казано, не трябваше ли да стоиш настрана от Джудиче?

Нямах намерение да отговарям. В интерес на истината разбирах мотивите на Краус. Той бе новак и вероятно амбициите му надхвърляха смелостта му. Това би могло да се промени с времето, но точно в момента той си проправяше път нагоре чрез послушание. И не беше моя работа да го променям. Затова продължих нататък.

Човекът, който бе най-открит към мен тази сутрин, бе Ерико Валенте. Последният ни истински разговор с него бе при огледа на двойното убийство в „Кеймбридж Плейс“, точно преди голямото ми стълкновение с Джудиче. Все още имах онлайн достъп до следствения архив, но Ерико ми позволи да прегледам и неговите записки.

Оттам научих, че прободните рани на убитите майка и дъщеря имаха поразителна прилика. Раните са били достатъчно близо една до друга като местоположение и размах, за да свидетелстват за някакво ниво на компетентност. Повечето от привидно случайните пробождания в плътта бяха вторични, сякаш извършителят нарочно се бе постарал да добави безпорядък в цялостната картина. Най-малкото с опита нашият убиец ставаше все по-добър.

Освен това Ерико бе започнал да разследва производители на маски. Въз основа на записите от охранителните камери той бе стеснил избора до три възможни компании — в Северна Каролина, Тексас и Калифорния. Изглеждаше малко вероятно този Барби убиец, Джорджтаунски изкормвач или който и да бе той, да направи нещо толкова очебийно като поръчка на подобни стоки до адрес, който лесно би могъл да бъде проследен. Но така или иначе, Главното полицейско управление вече коментираше публично тези маски, включително и на официалните си пресконференции.