Джеймс Паттерсон - Алекс Крос, бягай

Дори ако някой го забележеше тук долу, какво точно щеше да види? Възрастен джентълмен с побеляла коса, облечен в яке на „Мембърс Онли“. Не особено отличително описание за място като Южна Флорида.

Това щеше да бъде последният път, когато Крийм използваше образа на стареца. Полицията се бе досетила за цялата тази работа с маскирането и в момента го тиражираха по медиите — в което нямаше нищо лошо. Единственото, което Крийм трябваше да направи, бе да смени шаблона. Просто да се превърне в друг човек. Лесно и просто.

Междувременно, осъзна той, Джош продължаваше да говори.

— … не съм сигурен дали ми харесва, че си се разбързал така — каза. Собственият му глас беше тих и бавен, и обилно накиснат в скоч. — Тази твоя екскурзийка не беше част от плана.

— Какъв план? — попита Крийм. — Ти сам го каза. То е такова, каквото искаме да бъде. Господи, не съм се чувствал толкова свободен от…

— Форт Лодърдейл. Да, знам. Нали това беше целта. Аз смятах, че сме екип — каза Джош.

Крийм пое дълбоко въздух.

— Екип сме, Джош. Заедно сме от началото до края, имаш думата ми. Просто не искам да се разкисваш. Последното нещо, от което се нуждая точно в момента, е още една съпруга.

— Колко забавввно — отвърна Джош с надебелял език. — О, още нещо, вече реших как можеш да ми се реваншираш. Кога се връщаш?

— Скоро — каза Крийм. — Тогава ще говорим. Но точно в момента трябва да се захващам за работа.

— Може ли да слушам? Моля? Моля, моля?

Крийм се усмихна на пясъка в краката си. Щеше да се изненада, ако Джош не беше помолил.

— Разбира се — каза. — Просто си дръж езика зад зъбите, докато приключа.

Крийм наблюдаваше двойката, която вървеше по плажа ръка за ръка. Веднага щом потънаха в мрака, той прекоси пясъчната ивица и мина напряко през високата трева към задния двор на къщата си.

— Какво точно правиш всъщност? — прошепна Джош в слушалката.

— Нещо малко по-различно този път — отвърна Крийм. — Изчакай и ще видиш.

Бергман се изкиска от вълнение и още няколко кубчета лед изтракаха в чашата му на хиляда мили разстояние.

Вътре в имота Крийм се промъкна покрай басейна към страничния вход на къщата. Каменният шах във вътрешния двор си стоеше в същата конфигурация, както го бе оставил преди почти осем месеца. Беше играл с Роджър Уетиг от съседната къща. Победи го всъщност, ако не го лъжеше паметта. Шахматните фигури си стояха непокътнати оттогава. Шахът като игра бе малко над умствените способности на Миранда и момичетата.

Спря пред страничната врата и пробва дръжката. Беше заключена, разбира се, но алармената система на този вход бе повредена отпреди две коледи. Той завинти заглушителя на малкия пистолет „Берета“, който измъкна от вътрешния джоб на якето си, и простреля дръжката на вратата. Чу се шумно и кратко звънтене на метал, което така или иначе нямаше да се чуе отвъд границите на имота.

Миг по-късно Крийм беше вътре.

Бе доста странно да се промъква в собствената си къща по този начин. Без да светва лампите, той тръгна през просторния коридор и нагоре по стълбите към кухнята. Покрай килера отново спря, взе от едно чекмедже бяла кухненска торба за боклук и я напъха в джоба си.

Продължи нататък — бърза обиколка на първия етаж, просто за да огледа. Цялата обстановка го караше да изпитва нелепа сантименталност. В тази къща бе преживял и приятни моменти всъщност. Няколко Коледи и други подобни събития, още преди всички да започнат да се мразят взаимно.

И не сексът бе притеснявал Миранда. Нищо подобно. Тя си имаше своите флиртове, той си имаше неговите.

Не, проблемът беше скандалът във Вашингтон, заедно с всичките му последствия. Вече нямаше да има седемцифрени приходи, нито репутация върху бяла покривка, нито перфектен отвън и прогнил отвътре живот. Това ѝ даде основателен предлог да предприеме нещо, което и двамата трябваше да направят много отдавна.

Само че сега Миранда бе ядосана. И ставаше все по-алчна.

Крийм се качи по извитото стълбище от бамбук и стомана до втория етаж. Не бързаше, а спокойно отваряше една по една вратите по коридора. Първо беше стаята на Клои, после тази на Джъстийн. И двете не бяха оставили много след себе си, но все пак успя да открие чифт диамантени обеци в скрина на Клои и опаловия пръстен, който двамата с Миранда бяха донесли на Джъстийн от Санторини преди няколко години.

Някога бе обичал своите малки руси красавици. Но беше болезнено ясно в какви жени ги превръщаше майка им. Никоя от двете не се бе обаждала от месец просто за да го чуе. Получи едно-единствено текстово съобщение, когато Клои искаше увеличение на лимита по кредитната си карта „Амекс“.