Джеймс Паттерсон - Алекс Крос, бягай

— Това е всичко засега — каза Крийм и ѝ намигна, докато тя му доливаше кафе. Кейт се усмихна любезно.

Той я изпрати с поглед и изчака да влезе в кухнята. После взе телефона си и звънна на Джош Бергман.

— Илайджа? — каза Бергман. — Случило ли се е нещо?

— Не — отвърна Крийм. — Знам, че се споразумяхме да задържим известна дистанция засега. Но тъкмо разлиствам вестника и просто трябваше да те попитам дали наистина си бил толкова зает напоследък, колкото си мисля.

— А, това… — с престорено безразличие отвърна Бергман.

— Така си и мислех — каза Крийм. Джоши наистина бе качил летвата след последното си представяне. Впечатляващо.

— А ти как си, Илайджа? Мислех си за теб.

— По-добре от всякога — каза Крийм на приятеля си и това беше вярно до известна стенен. Старият му живот може и да беше изпепелен, но на негово място се зараждаше нов, като феникс. — Оказа се, че съм мразил жена си през последните шестнайсет години. Просто не съм го съзнавал, докато тя не си отиде.

— А момичетата?

— Ужасно ми липсват — равнодушно отвърна Крийм. — Но междувременно се обличам както си искам, в графика ми вече няма нито едно изтощително парти и сериозно съм хвърлил око на тъмнооката ми домашна помощница.

— Имаш предвид Кейт? Добър избор — каза Бергман. Той обожаваше да слуша за сексуалния живот на Крийм и почти не си правеше труда да прикрива този факт. Какво те спира?

— Нищо, предполагам отвърна Крийм. — Но… Джош, виж какво. Нека ти кажа още нещо. Искам да знаеш колко много те ценя. Колко много съм те ценил през цялото това време.

— Илайджа, пил ли си?

— Напълно сериозен съм — каза той. — Мисля, че ти си единственият истински приятел, когото някога съм имал.

— Добре, хубаво — отвърна Бергман. — Тогава ми позволи да слушам, докато оправяш прислужницата.

Крийм се изсмя. Двамата умееха да се забавляват, несъмнено.

— Време е да затварям, Джош. Благодаря ти, че съсипа момента.

— Само не забравяй — топката е в твоето поле — каза Бергман.

— Да, разбира се — отвърна Крийм. — Нямам търпение.

Той затвори телефона, взе малкото назъбено ножче от масата и се запъти към кухнята.

Кейт миеше чинии, когато той влезе.

— Мога ли да ви помогна с нещо, доктор Крийм? — попита тя.

— Не, не, добре съм — каза той и застана до мивката. Просто забравих да ти кажа, че можеш да вземеш каквото поискаш от дрешника на Миранда горе. Мисля, че сте еднакъв размер.

— Много мило. Благодаря — отвърна тя.

— Освен това вече наистина няма нужда да носиш униформа — добави той и кимна към сиво-бялата ѝ престилка. — Това бе изискване на Миранда, не мое.

Кейт продължи да мие чашата, но се усмихна красиво. За момиче, което очевидно нямаше никакви пластични корекции, беше забележителен екземпляр.

— Как изобщо успяваш да свършиш някаква работа, докато носиш това? — попита Крийм. После прокара пръст по подгъва на униформата, а палецът му докосна бедрото ѝ. Изглежда ми ужасно неудобно.

— Не знам — каза тя със сведен надолу поглед.

— Мисля, че ще ти бъде много по-удобно… — Крийм вдигна ножа в ръката си към бялата якичка на тила ѝ — … така.

Той хвана плата между пръстите си, прокара острието надолу и разпори дрехата до подгъва.

Тя изписка и рязко изпъна гръб. Крийм също.

— Всичко е наред — каза. — Аз съм хирург. В добри ръце си.

Тя се засмя напрегнато, но същевременно се притисна към него и раздвижи задника си. Желаеше го, нали? Разбира се, че го желаеше. Та той бе доктор Илайджа Крийм. Имаше толкова много неща, които би могъл да направи за нея.

И с нея.

Крийм протегна ръка и сряза тънката материя на бикините ѝ. Не беше същото като да режеш истинска плът, но си имаше своя чар. Освен това точно сега животът му бе достатъчно сложен. Не можеше да си позволи да премахне собствената си прислужница. Как беше онзи израз — не режи клона, на който седиш?

Вместо това той я наведе над мивката, докато топлата вода все още течеше, и проникна в нея.

— Отпусни се — каза ѝ. — Ще ти бъде хубаво.

Той отново вдигна ръка и плъзна върха на ножа надолу по голия ѝ гръб. Със съвсем лек натиск, колкото да изстърже няколко кожни клетки, острието остави след себе си тънка бяла линия, като миниатюрна следа от тебешир.

Тя потръпна — или ѝ харесваше, или демонстрираше някакви убийствено добри актьорски умения. На Крийм му беше все едно кое от двете.

Скоро след това изгуби желание. Разпорената униформа и гледката на момичето, наведено над мивката с мокри кичури коса от течащия кран, бяха достатъчни да го отблъснат. Но после, когато за миг си представи как ножът потъва в плътта ѝ, Крийм бързо прехвърли критичната точка и вече нямаше връщане назад.