Джеймс Паттерсон - Алекс Крос, бягай

— Добре.

— Обичам те, мамо.

— И аз те обичам, синко — отвърна Лидия и загреба лъжица сладолед. — Не стой буден до късно.

Джудиче влезе на пръсти в стаята на Ема Ли и спря до леглото ѝ. Беше се свила като таралеж в единия ъгъл под завивките и кротичко спеше.

Нямаше нищо по-ценно от това. Нищичко.

Той се наведе и погали нежната бузка на дъщеря си. Отметна пясъчнорусата коса от очите ѝ. Целуна челото ѝ.

На излизане спря по средата на стаята и промени решението си. Съвсем спокойно можеше да работи и тук. Настани се на белия люлеещ се стол до вратата и се заслуша в равномерното дишане на Ема Ли.

Джудиче включи лаптопа си, сложи слушалките на ушите си и отвори операционната система. Имаше бележки за преписване, уебсайтове за проверяване, информационни бюлетини за преглеждане — но първо искаше да се увери, че всичко в къщата на Алекс работеше нормално.

Докато семейството беше на вечеря, Джудиче имаше достатъчно време да инсталира по един предавател „Инфинити“ на всеки етаж от къщата. Монтира ги зад електрически контакти, за да няма проблем с изтощена батерия или липса на захранване. Имаше и три съответстващи микрофона, големи колкото главичка на кибритена клечка, скрити в кухнята, в голямата спалня и в кабинета на Алекс на третия стаж. При всички положения Джудиче щеше да събере повече информация, отколкото би могъл да обработи, но излишъкът със сигурност бе за предпочитане пред недостига.

Той отвори и трите канала и ги остави да предават едновременно в слушалките, докато работеше. Не се чуваше почти нищо. Някой гледаше телевизия, а Алекс, изглежда, бе в кабинета си, съдейки по шума от разлистването на страници и периодичното прокашляне.

Странна ситуация, наистина — да седи и да събира информация, уединен в спалнята на дъщеря си. Момент на тишина и спокойствие насред истинска буря.

Продължаваше да се тревожи за Лидия, но засега от нея имаше повече полза, отколкото вреда. В известен смисъл майка му сякаш знаеше кои въпроси можеха да ѝ се разминат и кои не биваше да задава. Като например как успяваха да свържат двата края, да речем.

Наблюденията и докладите на Джудиче от доста време не носеха съществени приходи. Не и откакто всичко претърпя промяна — след паричното споразумение и след като полицаите му отнеха живота, с който беше свикнал.

Сякаш една пачка пари би могла да компенсира стореното от тях!

Заради откровената им некадърност Тереза умря на тротоара като обикновен престъпник.

И не само Тереза. Тогава никой друг не го знаеше, но в онази нощ умря и нероденото им дете, заедно с единствената жена, която някога бе обичал. Хладнокръвно застреляни, и двете.

И всичко това по време на дежурството на Алекс Крос.

Илайджа Крийм предпочиташе сам да разделя на парченца грейпфрута си сутрин. Харесваше му лекотата, с която ножът потъваше в ципестата вътрешност, но също и това, че за целта се изискваше известна прецизност с острието.

Отдели доста време на това, докато четеше вестник „Поуст“ и се наслаждаваше на закуската си от плод, пържола и яйце. Една конкретна статия бе привлякла вниманието му и той внимателно я прегледа два пъти, докато се хранеше.

— Кейт? — извика той към домашната помощница.

— Сър? — отвърна тя и открехна двукрилата летяща врата от кухнята към трапезарията.

— Би ли донесла телефона ми, ако обичаш? Мисля, че е в коридора.

— Разбира се — отвърна тя и отново изчезна.

Според статията във вестника, момче от Северозападен Вашингтон бе застреляно, наръгано с нож и захвърлено в Потомак, където тялото му изплувало до брега предишния ден. Репортажът на „Поуст“ съобщаваше, че полицията не разполага с каквито и да било улики относно това кой би могъл да го е извършил.

— О, чух за това — каза Кейт, която внезапно се бе върнала с телефона на доктор Крийм и надничаше иззад рамото му. — Снощи го съобщиха по всички телевизионни канали.

— Така ли? — отвърна Крийм. Очевидно момчето е умряло по доста кошмарен начин.

Хареса му, че Кейт не извърна поглед. Вместо това тя се наведе, за да погледне отблизо черно-бялата снимка на жертвата. И достатъчно близо за Крийм да положи нежно ръка върху извивката на задника ѝ.

— Толкова млад — каза тя, макар че бе почти на същата възраст.

Не трепна и от докосването на Крийм. Кейт, с проблемите си около зелената карта и болния си баща, със сигурност знаеше как да пази интересите си.