Джеймс Паттерсон - Алекс Крос, бягай

Гласът ѝ сякаш разцепи въздуха. Вече нямаше думи, само мъчително изразяване на печал. Загуба. Опустошение. Тя се свлече на колене и се облегна на съпруга си, който продължаваше да държи бастуна си и полагаше усилие да се задържи нрав. После наведе глава към нея със стиснати очи, а бастунът му трепереше помежду им.

— Къде? — глухо попита той. — Къде са го открили?

— В Потомак — отвърнах. — До бреговата линия в Джорджтаун. На този етап няма смисъл да се спестява информация. Предпочитах да го научат от мен сега, отколкото да чуят друга версия по новините по-късно.

— Убит? — попита той. — Това значи, че…

— Някой е причинил смъртта му, да — потвърдих аз. — Много съжалявам.

Вероятно повечето хора смятат, че полицаите казват това по задължение, но в интерес на истината аз бях готов да се разплача веднага, заедно с родителите. Загубата на дете е трагедия, независимо на кого се случва. С времето се научаваш да се сдържаш.

Изчаках малко, докато почувствах, че са в състояние да възприемат думите ми, и продължих нататък.

— Знам колко трудно е това — казах, — но ако можете да ми дадете малко информация за Кори, това ще е от голяма полза за разследването.

Господин Смит кимна. Той продължаваше да стои прав, а жена му бе седнала обратно на стола си и тихо хлипаше.

— Какво ви е нужно да знаете? — попита той.

— Нещата, които Кори е обичал да прави, местата, които е предпочитал да посещава, приятелите, с които е прекарвал най-много време. Такива неща — уточних аз.

Тогава майка му вдигна поглед.

— Имал ли е някакви неприятности? — попита тя.

— Не знам — откровено отвърнах аз.

— Той беше добро момче — каза господин Смит. — Знам, че сигурно всеки родител говори така… а може би не всеки. Но Кори вървеше ръка за ръка с бог. Той се молеше заедно с нас всяка вечер. Всъщност тази есен трябваше да започне образованието си в Католическия университет. Специалност „Теология“.

По-късно щях да науча, че господин Смит е бил църковен настоятел в семейната църква, а съпругата му е била монахиня в продължение на двайсет години. Сигурно приемаха това като възможно най-жестокото божие наказание.

Притиснах ги, доколкото ми бе възможно, за още информация и записах имената на най-близките приятели на Кори. Имал приятелка, казаха — Джес Пастернак. Живеела само на няколко пресечки от дома им. Можех да се отбия там веднага след това.

Дадох на семейство Смит визитната си картичка с мобилния ми телефон, записан на гърба, и ги оставих да скърбят в уединение. Най-доброто, което на този етап можех да направя за тях, бе да действам.

Както обикновено, времето не беше на моя страна.

— Това ли ти казаха? Католически университет? Прислужник в олтара и прочее?

Половин час по-късно седях в колата си заедно с Джес Пастернак. Беше вдигнала краката си на седалката, прегърнала коленете си, и плачеше горчиво, докато говорехме.

Когато се появих на входната ѝ врата, тя ме помоли да говорим отвън. Тъй като беше на осемнайсет, като Кори, това бе нейно право. След напрегната размяна на реплики с родителите си тя ме последва до тротоара.

И сега, макар и трудно, се опитваше да ми каже нещо.

— Защо? — попитах я. — Има ли нещо, което родителите на Кори не са знаели?

Тя удари седалката с юмрук, буквално се бореше с напиращите сълзи. Сякаш две трети от нея бяха съсипани от мъка, а една трета се ядосваше на нещо конкретно.

— Предупредих го — каза. — Наистина го предупредих.

— Джес? Какво се опитваш да ми кажеш? Знам, че ти е трудно, но трябва да ми разкажеш всичко.

Тя изпъна гръб и избърса сълзите си. По опакото на ръката ѝ остана тъмна черта от размазания грим и тя разсеяно я изтри в коляното на раздърпаните си джинси.

Бе привлекателно момиче, макар и не по традиционния начин, типичен за „Сейнт Катрин“. Русата ѝ коса беше подстригана късо над ушите, носеше потник с тънки кожени тиранти върху него, в комбинация с черни ботуши до средата на прасеца. Изглеждаше по-скоро като рокерка, отколкото като мажоретка.

— Кори нямаше намерение да ходи дори в колеж — каза тя. — Планирахме да пътуваме през есента. Сещаш се, Франция, Италия, разни такива. — Тя завъртя длан във въздуха, сякаш смяташе това за пълна лудост от днешна гледна точка.

— Какво общо има това със случилото се? — Не бях споделял с нея никакви подробности около убийството на Кори, но тя сякаш приемаше, че са му сторили нещо ужасно. И не грешеше.

— Заклех се, че никога няма да кажа и думичка — каза тя, докато мачкаше и усукваше салфетка между пръстите си. Усещах, че е на път да изплюе камъчето, затова просто седях и чаках.