Джеймс Паттерсон - Алекс Крос, бягай

— Гадна работа каза Джени. — Съжалявам, Ава.

— Не съжаляваш. — Ава се обърна към нея ѝ гневно я изгледа. Когато Джени се опита да хване ръката ѝ, тя я изскубна и рязко се изправи. — Хайде — каза, — време е да си ходим. Лотарията свърши. — После тръгна към изхода, без да поглежда назад. Точно в този момент не можехме да направим нищо друго, освен да се подчиним и да я последваме.

Нана ме улови под ръка. Усещах как трепери от гняв.

— Това е лудост, ето какво е всичко това — каза тя. — Защо, за бога, децата трябва да печелят някаква проклета лотария, за да получат добро образование? И то точно тук, в столицата на тази нация! Какво говори това за нашата страна пред останалия свят, Алекс? Какво?

Обикновено тя не употребяваше думата „проклет“, но аз знаех как се чувстваше. Проблемът бе толкова голям и толкова упорит, че човек се объркваше на кого точно да се ядоса. На училищния директор? На учителския съюз? На кмета? На господ?

— Ще ми се да можех да ти дам някакъв отговор, Нана. Наистина — казах.

— Е, аз ще ти кажа — продължи тя. — Госпожица Ава Уилямс няма да изпадне между пролуките. Не, благодаря! Това момиче ще получи образованието, което заслужава, дори ако трябва да ѝ го дам лично.

С други думи, мама Нана щеше да свърши онова, което директорът, учителският съюз, кметът и господ не бяха способни да постигнат.

А аз бях абсолютно убеден, че щеше да го направи. Сто процента.

Рон Джудиче седеше на пейките в гимназия „Мериан Андерсън“ и си водеше записки, докато течеше училищната лотария. Физкултурният салон бе претъпкан с хора. Нямаше твърде много бели, но достатъчно, за да не се набива на очи. Никой дори не забеляза, че Рон не водеше със себе си четиринайсетгодишно дете.

Ема Ли си играеше тихо през цялото време в краката му, събличаше и обличаше Сиси, без да поглежда встрани. Имаше търпението на светец, това беше сигурно.

Може би го е наследила от мен , помисли си той.

Междувременно той седеше и наблюдаваше семейство Крос, докато лотарията вървеше към края си. Колкото и да бе странно, зарадва се да чуе името на Джени от високоговорителите. А после, когато стана ясно, че Ава не е успяла да влезе, му стана тъжно.

Горкичката Ава. Не можеше ли на това момиче поне веднъж да му провърви? Ако изключим късмета ѝ да попадне при семейство Крос, разбира се. Те бяха „добри хора“, на хартия. Джудиче дори започваше да ги харесва малко повече, отколкото му се искаше. Бабата и децата със сигурност. Непрекъснато му се случваше. Неволно се привързваше към обектите на наблюдение.

Дали щяха да бъдат съсипани от мъка, когато Алекс намереше смъртта си? Разбира се. Тази част не можеше да бъде предотвратена. Светът бе пълен с невинни жертви.

Той самият някога бе станал една от тях. Благодарение на Алекс.

Но нищо от това нямаше значение — не и докато държеше под око цялостната картина. Винаги.

Точно там, в цялостната картина, Алекс Крос беше ходещ мъртвец.

Пропуснах обяда със семейството и отидох направо в новата Обединена криминалистична лаборатория на кръстовището на Четвърта и „Скул“. Впечатляваща сграда — двайсет и шест хиляди квадратни метра съоръжения под един огромен покрив. Главното полицейско управление най-после бе успяло да събере на едно място лабораториите за анализ на огнестрелно оръжие, токсикология, ДНК и пръстови отпечатъци, „Съдебна медицина“.

Веднага щом пристигнах, облякох хирургична престилка, сложих си маска и влязох през летящата врата на залата, където течеше аутопсията на Елизабет Райли.

— Какво имаме дотук, Джоан? — попитах.

— Много — отвърна тя. — Влизай.

Тялото лежеше на масата, отворено е дълъг Y-образен разрез в центъра на торса. Присъствал съм на повече аутопсии, отколкото бих могъл да запомня, и стомахът ми отдавна не се влияе от гледката. Но същевременно никога не си позволявам да забравя причината, поради която съм тук. Поне това дължах на Елизабет Райли.

— Снощи направих токсикологично изследване на кръвта, за да ускоря нещата — каза ми. — Положителен резултат за антидепресанти и… сега внимавай… питоцин 5 5 Или окситоцин — инжекционен разтвор за предизвикване или ускоряване на контракциите при раждане. — Б.пр. .

— Питоцин? Тествате и за питоцин?

— По принцип не, но при тези обстоятелства реших да го направя. И съм доволна, че се сетих. Питоцинът не остава в системата твърде дълго, не повече от четиресет и осем часа. Което означава, че Елизабет Райли е предизвикала родилните си контракции по-малко от два дни преди да умре.