Брадли Уест - Море от лъжи

Първото, което забеляза Ий, бе, че Обама не бе извикал лично китайския посланик в Белия дом, независимо от часа. Следователно инвазията не беше чак толкова важна.

— На нас не ни е известно подобно действие — каза той — но някой патриотично настроен военен командир — вслушвайки се в гласа на сърцето, а не на главата си — може да е превишил пълномощията си.

— Какао сами ще научите от вашите източници, Съединените щати вече разгърнаха бойна група, предвождана от ядрения самолетоносач „Джордж Вашингтон“. Тя ще се намира достатъчно близко до Сенкаку, за да използва тази нощ базираните на самолетоносача изтребители за нощни полети в съответствие с договора за военна взаимопомощ с Япония. Изтеглете силите си, докато не е станало късно.

— Господин посланик, думите ви идват за мен като пълна изненада. Ще трябва да проверя при председателя и колегите ми в Постоянния комитет на Политбюро. Ще съм в състояние да ви дам официален отговор не по-рано от осем часа утре сутринта. Междувременно настоявам най-енергично да се въздържите от предприемане на каквито и да било военни действия. Уверявам ви, че Китайската народна република е миролюбива страна. Нека не стигаме до враждебни действия за нещо, което със сигурност ще се окаже недоразумение. — И понеже не получи отговор, Ий подкани Стърджис: — Има ли още нещо?

Посланикът го изгледа преценяващо и дълго.

— Знае ли Китай нещо за една DDOS атака срещу ресурси на НАГПР? Напомням ви, че атака срещу средства за откриване на запуск на ракети е еквивалентна на нанасяне на първи ядрен удар и съгласно подписаните и от Китай договори дава основание за адекватен отговор, включително първа употреба на ядрено оръжие. — И Стърджис продължи, повишавайки тон: — Не мога да повярвам, че Китай ще прояви безразсъдството да се опита да извади от строя средства за сателитно наблюдение на Съединените щати и ще направи опит да окупира тайно Сенкаку. Атаката срещу НАГПР се провали, но ако успеем да проследим корените на DDOS до вашата страна… Китай ще плати прескъпо. Излезли сте в крайно опасно плаване, господин секретар, надявам се да знаете какво правите.

„Аз пък се надявам вие да се приближите достатъчно близко до брега ни, за да могат нашите ПКБР да стигнат до «Джордж Вашингтон». Това е «плаването», което ме интересува“, помисли си Ий, стана, кимна и се обърна да си ходи. Все още не можете да приеме, че този нагъл черньо го бе нахокал като виновен ученик.

SQI2 кацна в 17:30 токийско време. Също като Матюс и Константайн, Хекър се залепи за телефона в мига, в който видя, че има сигнал. Обща тревога уведомяваше персонала на УБН по света, че комуникациите се незащитени, следователно всичко, което той получаваше, бе цензурирано. Липсата на съобщения от Нолан не го изненада. Преди излитане за Хаваи Райдър бе докладвал, че всичко е наред. Гонзалес се бе върнал в Рангун. Беше чул много интересна история от новия им приятел и обещаваше да прати стенограмата щом стигне в офиса. Хекър си каза, че трябва да се обади на Гонзалес за подробности, когато надеждната връзка се възстанови.

Реши да тегли чертата. Вече беше разпространил фалшивата снимка на сандъка с емблемата на MAS, но така или иначе засичането от спътник на повишената радиация в океана потвърждаваше същността. Телър беше мъртъв, а Мулън като че ли бе на път да го последва. Единствените аса в ръкава бяха изповедта на Мулън и стенограмата от разпитите с пристрастие на Джонсън. Ако последните някога видеха бял свят, Хекър щеше да свърши в затвора. Дори тези записи да останеха в тайна, ЦРУ разполагаше с предостатъчно срещу него, като се започнеше с пренебрежението към законите на Бирма, неподчинението на заповедите на УБН, забатачването на съвместното разследване с ЦРУ и накрая, незаконното разполагане на американски военен персонал. В допълнение към всичко това Матюс го мразеше от сърце и искаше уволнението му, за да защити корумпираната си позиция. Признанието на Мулън бе разликата между затвора и изкуплението. Той изпрати на Гонзалес есемес да побърза със стенограмата.

Едва скри ликуването си, когато видя Матюс да се обръща рязко и да поема в посока различна от тази на залата за пристигащите по международни линии.

— Накъде? Можем да използваме една кола… — каза той, но от изражението на Матюс личеше, че е настъпила промяна в плана.

Матюс едва не го опръска със слюнка, докато се разминаваха:

— Заповядаха ми да продължа за Вашингтон. Отстранен съм. Ще издействам това да бъде отменено и ще те видя уволнен и съден.